Читать «Пълзящият хаос» онлайн

Хауърд Лъвкрафт, Елизабет Бъркли

Пълзящият хаос

Много се е писало за удоволствията и болките от опиума. Опияненията и ужасите на Де Куинси и изкуственият рай на Белведере са запазени и обвити с изкуство, което ги прави безсмъртни. А света знае много добре красотата, ужаса и мистерията на тези мрачни места, в които се пренася вдъхновения мечтател. Но колкото много е изказано, никой човек все още не се е осмелил да намекне за природата на призраците открити, по този начин на ума или да загатне за посоката на нечутите пътища по чиито богато украсен и екзотичен курс се отправя толкова неустоимо съучастника на дрогата. Де Куинси се извличаше в Азия, тази земя гъмжаща от тъмни сенки, чиято потайна античност е толкова внушителна, че безкрайната възраст на фамилията и името побеждава чувството за младост у индивида, но по-далеч от това той не би се осмелил да отиде. Тези които са се осмелявали рядко са се завръщали, а ако са успявали, се завръщали укротени или напълно луди. Веднъж взех опиум — по време на чумавата година, когато лекарите се опитваха да умъртвят агониите, неуспели да ги излекуват. Беше свръхдоза — моят лекар бе капнал от ужас и изтощение.

И аз всъщност отпътувах доста надалеч. Накрая се върнах и оживях, но нощите ми се изпълниха със странни спомени и аз повече не разреших на никой доктор да ми дава отново опиум.

Болката и пулсирането в главата ми беше напълно нетърпимо, когато ми предписаха лекарството, за бъдещето, за което не ме бе грижа. Да избягам, дали чрез лекарство, безсъзнание или смърт това бе всичко, което ме интересуваше. Бях отчасти в делириум, таке че е трудно да поставя точния момент на промяна, но мисля,че ефектът трябва да беше подействал малко преди прекратеното биене да бъде болезнено. Както казах беше свръх доза така че реакциите ми са били вероятно далеч от нормалното. Чувството за падане, любопитно отдалечаващо ме от идеята за гравитация и посока, беше величествено. Въпреки че там имаше допълнително впечатление за невиждани тълпи в неизброимо изобилие.

Тълпи от безкрайно различна природа, но всички малко или много свързани с мен. Понякога ми се струваше, че падам, след това като че ли вселената или вековете падаха след мен. Внезапно болката ми отмина и аз започнах да асоциирам биенето по-скоро с външна отколкото с вътрешна сила. Пропадането също отмина, отстъпвайки място на тревожна, временна отпочиналост.

И когато се заслушах внимателно, си въобразих, че биенето идва от обширното,загадъчно море, когато неговите зловещо огромни вълни откъсват част от обезлюденият бряг в буря с гигантска мощ. След това отворих очи.

За момент обкръжението ми изглеждаше объркващо, като прожектиран образ безнадеждно извън фокус. Но постепенно осъзнах моето самотно присъствие в странна и красива стая осветена от много прозорци. Не можах да оформя идея за точната природа на стаята заради това, мислите ми бяха все още объркани, но забелязах пъстри мъхнати килимчета и завеси, сложно моделирани маси, столове, дивани и кресла, и деликатни вази и орнаменти, които носеха усещане за екзотичност без да бъдат непременно чужди. Забелязах тези неща, въпреки че не бяха за дълго приоритетни в ума ми. Бавно но безжалостно пълзящо в моето съзнание и надделяващо над всяко друго впечатление настъпи замайващият страх от непознатото. Страх по-голям от всичко, защото не можех да си го обясня, отнасящ се до потайно приближаваща се лудост, не смърт, но нещо безименно, нечуто, нещо неописуемо, по-призрачно и по-отблъскващо.