Читать «Пълзящият хаос» онлайн - страница 2

Разбрах, че прекият символ и възбудител на моя страх е потайното пулсиране, чието постоянно ехтене туптеше подлудяващо право в моя изтощен мозък. Струваше ми се, че идва от точка извън и под зданието, в което се намирах, и го свързвах с най-ужасяващите образи на ума. Чувствах, че някаква отвратителна сцена или обект дебне отвъд окичените с коприна стени и се отдръпва с ужас от сиянието през сводестите покрити с решетки прозорци, които бяха отворени толкова смущаващо близо.Забелязвайки капаците прикрепени към тези прозорци, аз ги затворих всичките отвръщайки поглед от екстериора, докато го правех. След това, сдобивайки се с кремък и стомана, които намерих на една от малките маси, запалих множеството свещи почиващи до стените в старинни арабски свещници. Допълнителното чувство за сигурност идващо от затворените капаци и изкуствената светлина успокои нервите ми до някаква степен, но не можех да заглуша монотонното пулсиране. Сега след като бях по спокоен, звукът стана толкова забележителен, колкото бе изпълнен със страх, и аз почувствах противоречиво желание да потърся навън неговият източник въпреки моето все още мощно свиване. Отваряйки завесата на врата от страна на стаята най-близка до пулсирането, видях малък и богато драпиран коридор завършващ с врата и голям прозорец с балкон. Бях неустоимо привлечен към този прозорец, въпреки че моите неопределени представи ме дърпаха еднакво назад.Когато се доближих можах да видя хаотичен водовъртеж в далечината. След това, след като го достигнах и се огледах на всички страни, изумителната картина на моето обкръжение избухна срещу мен с пълна и опустошаваща сила.

Видях гледка, каквато никога преди това не бях виждал, и която никой жив човек не може да види защитен в делириума на треската или пъкълът на опиума. Сградата стоеше върху тесен нос земя — или което беше сега тесен нос земя — почти на 100 метра над наскоро бушувал кипящ луд водовъртеж. От двете страни на къщата имаше наскоро отсечена избеляла пропаст от червена пръст, докато пред мен потайните вълни все още се биеха страховито, изяждайки земята с ужасяваща монотонност и умисъл. На миля или по-далеч се извисяваха и падаха заплашително вълни най-малко 15 метра високи, и на отдалечения хоризонт сатанинско черно облаци с фантастични очертания си почиваха и висяха като болнави лешояди. Вълните бяха тъмно лилави, почти черни, сграбчили отдръпващата се червена кал по брега, като страшни, алчни ръце. Не можех но чувствах, че някакъв опасен морски ум бе обявил война за унищожение срещу цялата солидна земя, може би подтикнат от ядосаното небе.