Читать «Пръстът, който те сочи» онлайн - страница 464

Малко неща ме отвличаха от книгите и бях дотолкова безразличен към общуването с хора, че почти не забелязах как се топи кръгът ми от близки познати. Лоуър постепенно прехвърли практиката си в Лондон и постигна такъв успех (под покровителството на Кларендън и благодарение на смъртта на много сериозни съперници), че получи пост в двора и вече се гордееше не само с прекрасна къща, но и с карета със семеен герб на вратичката — за което бе порицаван от хора, намиращи го за дръзко самохвалство. Но това ни най-малко не му навреди, богатите благородници обичат да бъдат лекувани от състоятелни хора със сходен на техния произход. Плати зестрите на сестрите си и възстанови позициите на семейството си в Дорсет, с което си спечели широко одобрение. И въпреки че публикува своя труд за мозъка, никога повече не проведе сериозни изследвания. Всичко, смятано от него за истински благородно, самото търсене на знания посредством експерименти, бе изоставено за сметка на стремежа към материални блага. Изглежда единствен аз схващах горчивината на ситуацията му — че онова, което светът броеше за успех, в съзнанието на Лоуър бе празно пилеене на сили и провал.

Господин Бойл също замина за Лондон и мисля, че до края на живота си само два пъти се върна в Оксфорд. Невъзможно би било човек да си представи по-голяма загуба за града, защото макар никога да не бе принадлежал към университета, присъствието му го озаряваше и му донесе известност. Със заминаването си той отнесе славата със себе си, а в Лондон постоянно я умножаваше с безкраен поток от находчиви изобретения, гаранция, че името му ще се помни вечно.

И Лок напусна града, щом си уреди подходяща синекурна длъжност. Той също изостави експериментите заради светски дела, макар дотолкова да се ангажира с най-опасната форма на политика, че го заплашваше постоянна несигурност. Нищо чудно един ден да постигне слава с трудовете си, но със същата сила кръговратът на събитията може да го погълне, така че да свърши на бесилката, ако се осмели да се върне в страната от изгнанието си. Времето ще покаже.

Господин Кен, както бе неизбежно, получи поста на енорийски свещеник, който би отишъл при доктор Гроув, ако той не беше умрял тогава, и така стана единственият печеливш от трагичните събития, разказвани от мен. Превърна се в добър човек с умерена религиозност и щедър в своята благотворителност. Всичко това бе донякъде неочаквано, но има случаи хората да израстват духовно, за да съответстват на достойнството на своето звание, вместо да принизяват него до своето ниво. Рядкост е, но все пак са налице достатъчно такива примери, за да служат за опора и утеха. За благото на човечеството изостави свиренето си на виола, тъй като беше твърде ангажиран със задълженията си, и следва да сме силно благодарни, задето получи епископски сан.