Читать «Пръстът, който те сочи» онлайн - страница 2

Вече му беше минало времето да води сам търговските си дела и след като бе придобил с част от капитала си имот на terra firma, хранеше надежда да бъде вписан в Златната книга. Макар самият той да беше търговец, искаше децата му да принадлежат към благородническото съсловие, поради което не допускаше участието ми в търговските му дела. Споменавам това като свидетелство за неговата доброта: той рано забеляза, че търговията не ме влече, и съдейства животът, който водеше, да не стане и мой. Освен това беше наясно, че младият съпруг на сестра ми притежава повече търговски нюх от мен.

И така, докато баща ми укрепваше семейното име и състояние, аз (майка ми беше починала, а единствената ми сестра бе сключила изгоден брак) бях пратен в Падуа да придобия познания в науките; той искаше синът му да се нареди сред знатните, но не и да прилича на тях по невежество. Встъпил в зряла възраст — вече наближавах трийсетте, — внезапно бях обзет от пламенен ентусиазъм да бъда част от Републиката на учените. Вече дори не си припомням тази неочаквана страст, защото тя бързо угасна, но тогава очарованието на новата експериментална философия напълно ме бе покорило. Естествено, то беше повече духовно стремление, отколкото начинание с практическо приложение. Присъединявам се към думите на Бероалд: non sum medicus, пес medicinae prorsus expers и положих известни усилия да усвоя теорията на науката медицина, но не за да практикувам, а за собствено удовлетворение. Нямах нито желание, нито нужда да заработвам насъщния си по този начин, макар със срам да признавам, че понякога измъчвах бедния си баща със заплахи, че не ми ли угажда, за отмъщение ще стана лекар.

Предполагам, той винаги е бил наясно, че нищо такова няма да направя и че в действителност просто съм запленен от идеи и хора, които бяха толкова вълнуващи, колкото и опасни. Ето защо не възрази, когато му написах за твърдението на професор, който, макар и да четеше лекции по риторика, посвещаваше значителна част от времето си да изучава последните достижения на натурфилософията. Този човек много беше пътешествал и твърдеше, че всички онези, които са ангажирани с изследвания на природни феномени, не бива повече да се отнасят с пренебрежение към Нидерландия и Англия. След много месеци под крилото му аз се заразих от ентусиазма му и тъй като нищо не ме задържаше в Падуа, помолих за позволение да посетя тези страни. Бидейки благ по природа човек, баща ми веднага даде съгласието си и получи разрешение за мен да напусна пределите на Венецианската република, като в същото време даде разпореждане на банкерите си във Фландрия редовно да ме снабдяват с пари.

Мина ми през ума да се възползвам от предимствата на положението си и да се отправя на път по море, но после реших, че за да обогатя знанията си, трябва да видя възможно най-много, а за тази цел по-подходящо е да се движиш с карета, вместо да пиянстваш с екипажа на кораб в продължение на три седмици. Държа да добавя, че винаги съм страдал много силно от морска болест — слабост, която никога не съм имал желание да призная, защото макар Гомесий да твърди, че тя лекува душевната тъга, така и не съм го установявал в опита си. И все пак в течение на пътуването ми моето мъжество отслабна, а после напълно се изпари. Стигнах до Лайден само за девет седмици, но изпитваните от мен страдания неумолимо отвличаха вниманието ми от вижданото наоколо. Когато веднъж затънахме в калта, прекосили наполовина алпийски проход, дъждът валеше като из ведро, единият кон окуця, а единственият ми спътник беше свиреп на вид войник, реших, че и най-яростната буря в Атлантическия океан е за предпочитане пред подобни мъчения.