Читать «Пръстът, който те сочи» онлайн - страница 5

Англичаните изглежда хранят силни подозрения към хора, местещи се от едно място на друго, и създават на пътешествениците всевъзможни спънки. На спирката, където чаках пощенския дилижанс, бе окачен лист хартия, съобщаващ, че разстоянието от осемдесет мили до Оксфорд отнема осемнайсет часа — ако е угодно на Бог, упоменаваше се благочестиво в края. В този ден на Всевишния явно не му бе угодно. Поради дъжда голяма част от пътя буквално беше изчезнала, така че кочияшът насочваше конете сякаш през разорано поле. След няколко часа се откачи колело, сандъкът ми се изтърси на земята и му се повреди капакът, а край жалко градче, наречено Тейм, един от конете си счупи крака и се наложи да го застрелят. Прибавете към това отбиването в едва ли не всеки хан в Южна Англия (собствениците подкупват кочияшите да спират) и няма да се учудите, че пътуването отне двайсет и пет часа и бях стоварен пред странноприемница на главната улица на града в седем часа сутринта.

Втора глава

Ако слуша англичаните (славата им на самохвалковци е спечелена с пот на чело), неопитният пътешественик би си въобразил, че в страната им са най-великолепните сгради, най-големите градове, най-богатите, най-ситите и най-щастливи хора на света. Моите впечатления бяха съвсем други. Човек, привикнал с градовете Ломбардия, Тоскана и Венеция, може само да се изумява от миниатюрните размери на селищата в тази страна и от почти необитаемата територия, където овцете са повече от хората. Единствено Лондон, epitome Britania, и величаво средище на търговията може да издържи на сравнение с великите градове на континента; всички останали са мизерни, полуразрушени, обеднели от упадъка на търговията вследствие на неотдавнашния политически смут и пълни с просяци. Макар и някои университетски сгради да не са лоши, в Оксфорд има само няколко улици, достойни за внимание, и в която и посока да тръгнете, след десет минути непременно ще се озовете извън границите на града сред полето.

Имах адрес на къща в северната част на града на широка улица, почти до самата градска стена. Тогава там живееше чуждестранен търговец, имал навремето дела с баща ми. Къщата бе неугледна и срещу нея имаше парцел, на който се строеше още една университетска сграда. Англичаните имаха високо мнение за въпросната постройка, изпълнявана по проект на млад и твърде високомерен човек, с когото се запознах по-късно; в последствие той се прочу с възстановяването на катедралата „Сейнт Пол“ след големия пожар в Лондон. Славата на въпросния Кристофър Рен е съвършено незаслужена, тъй като той е лишен от усет за пропорция и не е способен да създаде хармонична творба. Но така или иначе, това бе първата сграда в Оксфорд, строена по съвременни принципи, и пораждаше голям ентусиазъм сред невежите.