Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 9

Александра беше на двадесет и девет и работеше в полицията от осем години. Работата все още й се струваше нова. Всяка нощ, всяко местопрестъпление — нещо различно, нещо човешко и крайно. От единадесет до седем, осемчасово бодърстване. Напрежение. Точно след изгрев-слънце тичаше по плажа, после се прибираше вкъщи, все още напомпана от безсънната нощ, и правеше закуска за Стан и баща си. Възбудата й продължаваше почти до обяд. Успяваше да открадне само няколко часа сън следобед, докато Стан бе на работа, а баща й плетеше кошници в „Харбър Хаус“, най-много четири-пет часа, след което в единадесет бе готова за поредната нощ.

Наближаваше полунощ, сряда, седми октомври. Тайгъртейл авеню пустееше. Нямаше човешки шум. Само бръмчене на улични лампи. Тя отпусна фотоапарата, прескочи жълтата лента за ограждане на местопрестъпления, приближи се още пет крачки, отново вдигна минолтата и направи шест снимки от средно разстояние на кръвта по асфалта на паркинга. Няколко капки лъщяха до задната броня на корвет с тъмни прозорци и лепенка с надпис „Лошо момче“. Засне колата и регистрационния й номер. Широкоъгълна снимка на другите четири автомобила до нея. После приклекна до кървавите петна и направи няколко фотографии отблизо. Кръвта бе засъхнала, но продължаваше да блести на жълтата изкуствена светлина.

Изправи се и плъзна лъча на мощното си фенерче наоколо. Мина между колите и откри още кръв до тротоара, кървава стъпка. Снима я от метър и половина, постави мащаба си до отпечатъка за точна перспектива, отново го засне, после още веднъж, за всеки случай.

Неутрален поглед. Без индивидуалност, без личностно пулсиране. Безразличната, безпристрастна перспектива на робот, чиято задача е само да наблюдава и документира. Нямаше Александра, дъщеря и съпруга, нямаше мечти, желания и спомени. Нищо друго, освен визьора, квадратната рамка и отпечатъците. Стъпка по стъпка, все по-близо до сърцето на престъплението.

На тротоара пред блока тя извади заснетия филм, надписа го и зареди нов. „Кодак Плюс“ 200. От прозореца на приземния апартамент я гледаше котка. Златисто животно с камбанка на нашийника. Когато Александра се приближи, котката се изправи на перваза и се протегна, после се скри в тъмната стая, сякаш беше видяла достатъчно нещастие за една нощ.

Тя направи още една снимка на стълбището. Пак кървави петна и стъпки. На дървения парапет откри кървав отпечатък от длан и я засне от средно разстояние и от десетина сантиметра. Подметките имаха дълбоки грайфери. Същите маратонки „Найки“ четиридесет и четвърти номер, каквито бе носил в предишните пет случая.

Убиецът беше слязъл по стълбището, като бе стъпвал в собствената си кръв. Шестият му удар, същият начин на действие. Имаше най-различни теории за това защо човек, който току-що е изнасилил и убил, толкова грижливо е оставил кървавите си следи. Може би подигравка. Желание да бъде заловен. Или разиграване на някакъв ритуал. „Маями Хералд“ и един от телевизионните канали го бяха нарекли „Кървавия изнасилвач“ и предполагаха, че се опитва да докаже некадърността на полицията. Навярно бивше ченге, което натрива носа на някогашните си колеги. „Оставям отпечатъците си навсякъде, а вие, идиоти такива, не можете да ме хванете.“