Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 11

— А стига бе, братче.

Той отново дръпна от цигарата и облакът дим излезе навън заедно с думите му.

— Защо се занимаваш с тази гадост? Ти си умна и красива жена. Имаш способности и университетска диплома, можеш да вършиш каквото поискаш. Какви са подбудите ти, по дяволите?

Възрастният детектив откъсна поглед от мрака и се обърна към нея.

— Иначе щях да стана монахиня. — Тя леко му се усмихна, ала Дан не забеляза.

— Не ми се ще да свършиш като мен. Защото знаеш ли какво започвам да си мисля, Алекс? Започвам да си мисля, че съм си прахосал живота, мамка му! Напоследък стигнах до това заключение. Ето ме, навлизам в скапаната преклонна възраст, след като трийсет години съм вършил едно и също и се питам какво съм постигнал. И отговорът е: абсолютно нищо.

— Какво искаш, Дан? Да се опитам да те развеселя ли?

Той сведе очи към кървавите пръски до краката си.

— Няма да успееш. Неутешим съм. — Дан вирна глава и се усмихна. — Само как го казах, а? Неутешим!

— Много си бил културен.

— Обогатявам си речника. Едно от новите ми хобита, готвя се за пенсия. По дяволите, в тая работа никога не ми е трябвал речник.

— Е, „неутешимостта“ е добро начало — отвърна Алекс.

Дан отметна глава назад, погледна към небето и на лицето му отново се изписа занесено изражение.

Александра влезе в апартамента.

Диванът имаше подковообразна форма и заемаше по голямата част от пространството. Дамаската бе на зелено-бели тропически шарки. На стъклената масичка стоеше същата бутилка шардоне от Напа Вали, която бяха откривали на всички други местопрестъпления. Скъпо вино, но не достатъчно рядко срещано, за да им е от полза.

На бежовото килимче в центъра на подковата лежеше по гръб красива, стройна, двадесет и пет — тридесетгодишна жена с къса черна коса. Ръцете на жертвата бяха притиснати към корема, сякаш я бяха ритнали и се мъчеше да си поеме дъх.

— Точно като първата — обади се от прага Дан. — Или пък позите са му се изчерпали и е започнал да ги върти.

— Възможно е.

Също като другите, на гърлото й зееше дълбока рана. Очите й бяха отворени — тъмни и кухи.

— Намерил я е хазяинът. Закъсняла да плати наема с една седмица. Почукал и влязъл. Предполагам, че смъртта е настъпила най-малко преди двайсет и четири часа и най-много преди трийсет и шест.

— Май че си прав — съгласи се Алекс.

Другите пет жени също бяха открити голи. Труповете бяха поставени в различни пози, резултат на различни видове насилие. Детективите им бяха дали имена. Първата, същата като тази, бе известна като „Задъхващата се“. Втората жертва бе открита легнала на хълбок, силно превита в кръста. Нарекоха я „Прегърбената“. Третата най-много ги беше затруднила. Тя също бе лежала на лявата си страна с крака напред, но ръцете й бяха протегнати пред нея на равнището на гърдите, сякаш се мъчеше да пропъди рой пчели. Кръстиха я „Мухобойката“. Бяха открили четвъртата полуразложена в апартамента й в кубинския квартал. Голото й тяло беше лежало настрани с изпънати напред дясна ръка и ляв крак. Оттук и името — „Маршируващата“. И после, преди около месец, бе дошла петата — също на хълбок, със слабо свито тяло. „Полумесецът“.