Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 8

1.

Александра започна да снима от петдесет метра. После бавно се приближи, като направи няколко широкоъгълни фотографии на цялата четириетажна сграда. Жилищен блок с червен керемиден покрив, тъмнозелени стълбища и площадки и коралово розова фасада. В тази част на Коконът Гроув наемите на апартаментите с две спални започваха от осемстотин месечно. Паркингът бе запълнен с двуместни спортни коли, собственост на младите адвокати и брокери, които живееха тук, двадесетина ергени с повече джобни пари от целия брутен приход на Александра.

Тя направи широкоъгълна снимка на автомобилите. Човек не знаеше кога престъпникът ще остави колата си на местопрестъплението. Проблем с двигателя, паника, дори високомерие. Преди година, след като разгледа стотици снимки на две различни местопрестъпления, Александра беше забелязала една и съща кола, което доведе до успешен край следствието.

Трябваше да направи четири фотографии, за да заснеме всички автомобили около блока. Използваше фотоапарат „Минолта“ 700 SI с батерии, автофокус и изобщо пълен автомат. Почти нямаше как да допусне грешка. Александра Рафърти работеше като фотограф в отдела за идентификация в полицейското управление на Маями. Фактът, че не е положила клетва, освен всичко друго означаваше, че няма право да носи оръжие. Което я устройваше. Единственото й оръжие бе разгъваемата палка, която носеше на колана си. Колегите й от „Метро-Дейд“, специалистите от окръжния отдел за идентификация, бяха положили клетва и заплатите им бяха по-високи от тези на детективите. Носеха последен модел глок, властваха над местопрестъплението и командваха момчетата от отдел „Убийства“. Ала не и в полицейското управление на Маями. Работата не се различаваше по нищо, само че Александра и колегите й се смятаха за обикновени черноработници.

Нощ след нощ снимаше различни стаи и когато свършваше, продължаваше със следващото местопрестъпление. Никой не й обръщаше внимание. Това я устройваше. Не изпитваше желание да ръководи. Това не бе в нейния стил. Имаше своя позиция, свое мнение. Не премълчаваше, ако някой от детективите пропуснеше нещо или я помолеше за съвет. Но не искаше да командва парада, нито да участва в постоянната бъркотия, която цареше наоколо. Правеше снимките си, пращаше ги за проявяване, получаваше ги обратно, подреждаше ги в архива си и продължаваше.

Имаше бакалавърска степен по наказателно право от местния щатски университет и бе специализирала психология. Приятелите й бяха ужасени от избора й на професия. Но Александра не искаше нищо друго. С евтина синя риза и панталон — униформа, по-грозна от тази на затворниците, тя работеше във възможно най-неудобното време за обидно ниска заплата. Ала това нямаше значение. Харесваше й. Имаше своето място в света, може би скромно, но важно. Работата я държеше нащрек. А и обичаше да снима, без да й се налага да увещава някого да стои неподвижно.