Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 6

Александра се изправи. Гадеше й се, чувстваше се куха и още по-далеч от тялото си — някъде над тавана, над покрива, високо над облаците. Ала не можеше да престане да гледа празното място, останало от липсващата челюст на Дарнъл. По голите му гърди се стичаше кръв, главата му беше неестествено килната настрани. Заболяха я очите от взиране, но не можеше да се извърне.

После заплака, но в същото време се понесе високо във въздуха като спокойна мъгла, загледана в момиченцето, което хлипаше с пистолет в ръка.

В коридора се разнесоха тежки стъпки. Тя престана да плаче, но не помръдна, не откъсна очи от безликото нещо пред нея.

— Боже господи! — До нея се озова Лоутън, баща й. Дишаше тежко. Александра усети мирис на окосена трева и пот. — Боже всемогъщи…

В продължение на няколко секунди той остана неподвижен, след това нежно, но твърдо поведе дъщеря си към коридора, измъкна револвера от пръстите и й каза да остане там. После тичешком излезе през задната врата.

Александра си избърса носа и се втренчи в правоъгълната медна плоча на лавицата в коридора. На нея бе гравиран цитат от Еклесиаста: „Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века“.

Тя се взираше в думите от Библията и ги препрочиташе в търсене на утеха, но нямаше представа какво означават. Беше й студено и пусто. Бръмченето окончателно бе утихнало.

Баща й се върна с найлонова торбичка, пълна с бял прах. Носеше я увита в синя кърпа.

— Не мърдай от тук — нареди той.

После влезе в стаята и Александра се приближи до вратата.

Лоутън заобиколи разширяващата се кървава локва, прескочи Дарнъл и изсипа белия прах върху ризата му. Изправи се и хвърли празната торбичка до безжизнената ръка на момчето.

— Какво е това?

— Наркотик — отвърна баща й.

— За какво ти е?

— За извънредни случаи като този.

Той погледна трупа. Лицето му лъщеше от пот.

— Искаш ли да знаеш какво се случи, татко? — попита Александра.

— Няма нужда, миличка. И сам виждам.

— Само исках да го уплаша.

— Знам, знам. Всичко е наред. Ще уредим нещата.

— Той уби Пъгси, татко. Той уби кучето.

Баща й отиде при шкафа на Дарнъл и с помощта на синята кърпа отвори чекмеджетата и изсипа съдържанието им на пода.

— Но не беше заради Пъгси — продължи Александра. — Беше заради мен.

Лоутън дълбоко си пое дъх и се втренчи в трупа.

— Докосна ли те, Александра? — без да я поглежда, попита той. — Нарани ли те?

— Да.

Баща й се опита да каже нещо, ала думите заседнаха в гърлото му и той мъчително преглътна.

— Ще ме пратят ли на електрическия стол?

Лоутън поклати глава, приклекна до нея и я погледна право в очите.

— Няма. Аз няма да им позволя.

Тя го прегърна и заплака. Баща й успокоително я потупа по гърба. Накрая се изправи, хвана я за ръка, изведе я от стаята и се насочи към задния изход.

Когато стигна до вратата, Александра спря.

— Тук има някой.

Баща й се обърна, отново приклекна и се вгледа в нея. Очите му бяха влажни и под тях имаше тъмни кръгове. Никога не го бе виждала с толкова разголена душа.