Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 161

Като го душеше с едната си ръка, тя не престана да забива счупената чаша в лицето му, докато в дланта й остана само столчето. После, когато Джуниър започна да вие и се помъчи да я отхвърли от гърба си, Алекс заби стъкленото столче дълбоко в ухото му.

И преди едрият мъж да успее да отблъсне ръката й, тя сви юмрук и силно удари столчето, проби тъканите на вътрешното му ухо и мекото съдържание на черепа му, осъществявайки някаква примитивна лоботомия, и продължи да стиска гърлото му, докато Джъстин Дейвид Флинт се свлече на колене и се просна по очи на пода.

Александра остана легнала върху гърба му, докато дишането му утихна.

Когато се изправи на крака, Лоутън седеше на дивана и разсеяно зяпаше пистолета на масичката пред него. Тя донесе късия нож от пода на спалнята, приклекна до Джейсън и преряза жълтите въжета.

— Мъртъв ли е? — попита Джейсън.

— Хората като него не умират. Само променят вида си и по-късно се връщат при теб от съвсем друга посока.

Алекс му помогна да стане.

— Ще се почувствам по-добре, ако провериш.

Тя се наведе, стисна китката на Джуниър и плъзна пръсти, докато усети тъпия, беззвучен пулс на мъртвите.

— Имаш нужда от още работа — задъхано каза Джейсън. — Техниката ти с чашата хич не я биваше.

— Ще трябва да тренираме.

Александра го заведе в банята и изми кръвта от брадичката му. Джейсън й помогна да се погрижи за драскотините по предмишницата си. До лакътя имаше дълбока рана, която се нуждаеше от зашиване. Той я бинтова и донесе лед от хладилника. Двамата се върнаха в дневната и седнаха на дивана до Лоутън. Младият мъж притисна увития в кухненска кърпа лед към подутата си долна челюст. Алекс прегърна баща си през рамото и го привлече към себе си.

Известно време седяха в мълчание. Александра се вслушваше в далечните крясъци на чайките. На улицата ритмично подскачаше топка. Тя погледна през прозореца към плуващите по небето облаци и когато отново сведе очи към Джейсън, устните му се свиха в измъчена усмивка.

— Помисли ме за онзи тип. За Кървавия изнасилвач, нали?

— Да — призна Алекс. — Извинявай.

— Е, другия път, ако имаш проблем с мен, моля те, нека първо го обсъдим, преди да се опиташ да ми счупиш ченето.

— Съгласна съм.

Лоутън се отпусна в ръцете й.

— Имам нужда от по-голяма доза билки — каза той. — Паметта ми изобщо не е във форма.

— Всичко ще е наред, татко. Грейс ще ти помогне.

— Тя ми харесва — заяви старецът. — Огън жена! Чудя се какво вижда в стар глупак като мен.

Алекс го притисна към себе си и положи глава на рамото му.

— Сигурно вижда същото, каквото и аз, татко.

— И какво е то?

— Добър и достоен мъж. Цяло съкровище.

Тя се вгледа в големите му длани и ги обърна към светлината, сякаш се опитваше да прочете тежкото му бъдеще.

— Може би ще й допадне идеята за едно пътуване на север — каза Лоутън. — Да погледаме пъстрите листа, златисти, червени и оранжеви. Чувал съм, че по това време на годината в Охайо било прекрасно.