Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 12

Във ФБР бяха проучили снимките и не бяха установили сходства с други специфични убийства, извършени през последните десет години в страната. Техните психолози предполагаха, че Кървавия изнасилвач пресъздава конкретни моменти от миналото си и се опитва да възстанови епизоди на насилие, на които е присъствал като дете — навярно срещу майка му, която е бил безпомощен да защити.

Ала това заключение изглеждаше на Александра прекалено логично, прекалено очевидно. Беше също толкова вероятно убиецът да изпълнява заповедите на някакъв безумен вътрешен глас. Но в последно време всеки търсеше формула, ясно обяснение за поведението на такива хора. Като че ли в действията му можеше да има здрав разум — да изнасилва жени, да им прерязва гърлото, да оставя труповете в странни пози и да си тръгва, като бележи пътя си с кървава диря. С две думи, естествено, той трябва да бе виждал как баща му бие майка му, зарязва я на пода в дневната в абсолютно същите пози и си отива, оставяйки кървави следи от нанесените му от нея драскотини, а сега вече порасналото момче, това нещастно извратено копеле, е принудено безкрайно да разиграва тези травмиращи епизоди и да принася жените в жертва на миналото си.

Алекс не можеше да понася самоувереността на съдебните психолози, който обясняваха всяко престъпление с категорични фройдистки причини и следствия. Не можеше да ги понася, защото обясненията винаги бяха нещо повече от обяснения. Зад всички тях се криеше една и съща идея — че в злото има логика, основателно оправдание за всеки ужас под слънцето.

Медиите все още не знаеха за странните пози, тъй като до този момент всички, които работеха по случая, си мълчаха и не допускаха репортерите зад лентата за ограждане на местопрестъплението. Ако убиецът наистина бе жаден за слава, не беше тяхна работа да утоляват жаждата му. И разбира се, в момента, в който се разчуеше за зловещите пози, журналистите щяха с лакти да си пробиват път през тълпата и да правят полицейската работа сто пъти по-трудна.

Тя бавно обиколи стаята и я засне. Осветлението бе достатъчно. Дан беше включил всички лампи — на тавана, на масичките, флуоресцентните лампи в кухнята. Отново се наложи да презареди лентата. Алекс надписа стария филм и го прибра в чантичката на колана си. После продължи с жертвата. Красива жена със спортна фигура. Два и половина сантиметрова порезна рана на гърлото, няколко литра кръв, попила в бежовия килим. Тя засне раната и кървавото петно.

Срещу дивана имаше кожен фотьойл и кожена табуретка. Детайл от адвокатски кабинет. Две евтини маслени платна на стените, клоуни с тъжни очи и пеликан, гнездящ върху панелен блок, боклуци от магазините за туристи. Но зад дивана висеше голяма черно-бяла фотография, мъгляв дол в Евърглейдс, обрасъл с папрати и с дебнещи под неподвижните води алигатори. Творба на човек, на когото се възхищаваше от години. Клайд Бътчър.

Беше чела как е работил с огромния си фотоапарат и петдесет килограма екипировка насред мочурищата. Разполагал триногата, после монтирал отгоре й апарата. Два часа подготовка за една снимка — за да може да направи тези големи фотографии, изобилстващи с фини детайли. Бътчър вършеше чудеса с черното и бялото. Превръщаше чаплите и ибисите в ангели. Обгръщаше палмите и растенията с някакво вълшебство, което разкриваше зловещото изящество на тази река от трева. Нейната тишина и опасност, нейната святост.