Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 242

— Наистина ли? — изненада се Белгарат. — Ти пък откъде знаеш?

— Спомни си как ме нарече Кайрадис в Реон.

— „Жената, която наблюдава“ — така ли беше?

— Това отговаря ли на въпроса ти?

— Ще ми дадеш ли камъка на заем? — помоли се Белдин на брат си. — О, смятам, че изразът „ще ми го подариш ли“ би бил още по-подходящ. Съмнявам се, че някога ще успея да ти го изплатя.

— Разбира се, Белдин — отговори Белгарат. — Аз бездруго не го използвам.

— Можеш ли да ми го донесеш?

Белгарат кимна, съсредоточи се и протегна ръка напред. Диамантът, който се появи в дланта му, наподобяваше парче лед с бледорозов оттенък. Беше по-голям от ябълка.

— В името на зъбите, ноктите и краката на Торак! — ахна Ярблек.

— Бихте ли казали, о, вие двама нищожни славни люде със замъглени от алчност очи, че тази лъскава дреболия струва колкото тази прекрасна девица, която с такава увереност сте наумили да ми продадете? — рече Белдин и посочи камъка в ръката на своя брат вълшебник.

— Това е цена, стократно по-висока от най-огромната сума, плащана някога за жена, откакто свят светува — прошепна Ярблек, който гледаше камъка със страхопочитание.

— Това значи, че цената е подходяща — заключи триумфално Вела. — Ярблек, като се върнеш в Гар ог Надрак, ще разпространиш надлъж и шир тази новина. Искам през следващите сто години всяка жена в кралството да заспива със сълзи на очи, давейки се от завист за цената, на която съм била продадена.

— Ти си жестока жена, Вела — ухили се Ярблек.

— Това е въпрос на чест — заяви танцьорката и отметна катраненочерната си коса. — Видяхте ли, че не беше нужно чак толкова време? — Тя се изправи и изтупа прахта от ръцете си. — Ярблек, носиш ли документите за собственост над мен?

— Разбира се.

— Донеси ги, за да ме прехвърлиш на новия ми собственик.

— Вела, ще трябва да поделим цената между теб и мен — рече той и погледна тъжно розовия камък. — Ще е срамота обаче да разцепим на две този красавец.

— Задръж камъка за себе си — отвърна равнодушно танцьорката. — Той бездруго не ми трябва.

— Сигурна ли си?

— Задръж го и донеси документите, Ярблек.

— Съвсем ли си сигурна, Вела? — попита я още веднъж търговецът.

— През целия си живот не съм била по-сигурна за нещо.

— Но той е толкова грозен! Извинявай, но истината си е истина. Вела, какво те накара да избереш тъкмо него?

— Едно-единствено нещо — отвърна тя.

— И какво е то?

— Той може да лети. — Гласът на Вела бе изпълнен с възхищение.

Ярблек само поклати глава и се залови да тършува из дисагите на коня. След малко намери документите, донесе ги и ги прехвърли на името на Белдин.

— И какво да правя с тях? — попита недоволно гърбавият магьосник. Гарион разбра, че мърморенето му е само средство да прикрие чувствата, от които се страхуваше.

— Ако искаш ги задръж, ако искаш ги изхвърли — отвърна Вела. — За мен те вече не значат нищо.

— Това е чудесно, мила моя — съгласи се Белдин, после смачка документите на топка и ги вдигна високо над главата си. Хартията лумна в пламъци и след миг от нея остана само пепел. — Ха така! — рече той доволно и я издуха от ръката си. — Няма да ни тормозят повече. Е, момиче? Това ли е всичко?