Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 241

В тази прекрасна вечер Гарион излезе навън и се присъедини към Белгарат, който седеше пред вратата на къщата.

— Виждаш ми се замислен, дядо. Какво има?

— Обмислям как да си подредя нещата. Поледра ще дойде при мен в моята кула.

— Е, и?

— Ще последва поне един век чистене и закачане на завеси по прозорците. Как може човек да гледа света навън, като пред очите му се мотаят някакви си пердета?

— Може пък да не направи чак такъв проблем. В Перивор тя каза, че вълците не са така привързани към чистотата като птиците.

— Тогава излъга. Повярвай ми, Гарион, излъга.

След два дни пристигнаха двама гости на коне. Въпреки че вече беше почти лято, Ярблек все още носеше дрипавото си палто и рошавата кожена шапка, а лицето му изглеждаше безутешно. Вела, изключително чувствената надракска танцьорка, беше облечена в обичайните за нея плътно прилепнали кожени дрехи.

— Какво си намислил, Ярблек? — обърна се Белгарат към съдружника на Силк.

— Идеята не беше моя, Белгарат, Вела настоя.

— Добре — започна властно красивата танцьорка. — Нямам цял ден за губене. Трябва да свършим колкото е възможно по-бързо. Изкарайте всички от къщата — искам да има свидетели.

— На какво точно искаш да станем свидетели? — попита Се’Недра.

— Ярблек ще ме продаде.

— Вела! — възмути се Се’Недра. — Това е отвратително!

— О, я остави това — прекъсна я танцьорката, огледа се и продължи: — Всички ли сте тук?

— Всички — отвърна Белгарат.

— Чудесно — възкликна тя, скочи от седлото и седна на тревата, кръстосвайки крака. — Да се захващаме за работа. Ти, Белдин, Фелдегаст или както там се наричаше — преди време в Малореа каза, че искаш да ме купиш. Това сериозно ли си го мислеше?

Белдин примигна.

— Ами — поколеба се той, — мисля, че наистина исках…

— Да или не, Белдин? — прекъсна го остро тя.

— Добре де, да, така беше. Ти си хубаво момиче, пък и в псувните и ругатните много те бива.

— Чудесно! И каква сума беше готов да предложиш?

Белдин се задави и лицето му внезапно почервеня.

— Не ми губи времето, Белдин! — скара му се тя. — Нямам цял ден за губене. Предложи някаква сума на Ярблек.

— Ти сериозно ли говориш? — възкликна Ярблек.

— По-сериозно от всеки друг път в живота си. Та колко смяташ да предложиш за мен, Белдин?

— Вела — възрази търговецът. — Това са пълни глупости.

— Млъкни, Ярблек! И така, Белдин, колко?

— Всичко, което притежавам — отвърна магьосникът и я погледна учудено.

— Това е прекалено относително. Посочи някаква точна цифра, не можем да се пазарим, без да започнем от нещо.

Белдин почеса сплъстената си брада и рече:

— Белгарат, още ли пазиш онзи диамант, който намери в Марагор преди нашествието на толнедранците?

— Да. Мисля, че е някъде в кулата.

— Там е и половината боклук от целия свят.

— Остави го на лавицата за книги край южната стена — помогна му Поледра. — Точно зад изгризаното от плъховете копие на Даринския сборник.