Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 240

— Разбира се, скъпа — съгласи се той.

Белгарат се зае да тършува из килера.

— Не прави такива неща, татко — каза тя със строг, нетърпящ възражение глас. — Сега искам ти, чичо Белдин и Гарион да излезете навън и да почистите бурените от зеленчуковата градина пред къщата.

— Моля!? — възропта вълшебникът. Не можеше да повярва на ушите си.

— Утре възнамерявам да садя — обясни му тя. — Трябва да прекопаете градината.

Тримата мъже поеха неохотно към навеса, където Дурник държеше инструментите.

Гарион изгледа градината с размери, достатъчно големи да изхранят немногобройна армия, и почувства, че е готов да се предаде предварително.

Белдин удари няколко пъти по земята с мотиката си.

— Това е нелепо! — избухна след миг той, захвърли злочестия инструмент и посочи с пръст почвата. Следвайки движението на пръста, в градината се появи бразда от прясно разорана почва.

— Леля Поул ще се ядоса — предупреди Гарион гърбавия магьосник.

— Няма, ако не успее да ни хване — изръмжа Белдин и погледна през рамо към къщата, където Поулгара, Поледра и риванската кралица работеха упорито с метлите и парцалите. — Твой ред е, Белгарат. Само гледай да не изкривиш браздите.

— Дай сега да се опитаме да измъкнем малко пиво преди да е усетила как сме се справили — предложи старият вълшебник, след като приключиха с разкопаването на градината. — Работата е тежка — дори ако се върши по нашия начин.

Докато се занимаваха с това, Дурник и Гарион се върнаха за малко до къщата. Дамите енергично въртяха метлите, но прахта отново се спускаше на местата, които вече бяха изчистили. Какво да се прави, понякога прахта ги върши тези работи.

— Къде е Геран? — сепна се изведнъж Се’Недра, захвърли метлата и се заоглежда тревожно. Очите на Поулгара придобиха унесен, вглъбен вид, после тя въздъхна с облекчение и каза съвсем спокойно:

— О, богове.

— Какво! — почти изкрещя Се’Недра, а ковачът бързо изскочи от къщата.

— Не се безпокой, Се’Недра — побърза да я успокои Поулгара. — Просто е паднал в потока.

— Просто паднал в потока ли? — Гласът на Се’Недра се повдигна с една октава.

— Това е любимо занимание за малките момчета — обясни Поулгара. — Няма нищо страшно. Гарион го правеше, Ерионд също, сега е ред на Геран. Не се притеснявай, той плува много добре.

— Но къде се е научил?

— Нямам представа. Сигурно момченцата се раждат с тази дарба, е, поне някои от тях. Гарион беше единственият, който се опита да се удави.

— Тъкмо плуването бе започнало да ми се удава, лельо Поул — възрази той. — Просто налетях на онзи дънер и си ударих главата.

Отначало Се’Недра го изгледа с ужас, а после избухна в сълзи.

Дурник се върна с Геран. От дрехата на малкия капеше вода, но това очевидно не разваляше удоволствието му.

— Много е кален, Поул — отбеляза ковачът. — И Ерионд обичаше да се мокри, но никога не съм го изваждал толкова кален от потока.

— Изведи го навън, Се’Недра — посъветва я Поулгара. — Ще окаля чистия под. Гарион, в навеса има корито. Изнеси го на двора и го напълни. — Вълшебницата се усмихна на майката на Геран. — Бездруго му беше време да се окъпе. Не зная защо, но малките момчета винаги имат нужда от къпане. Гарион се цапаше даже докато спеше.