Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 239

Най-накрая Се’Недра отстъпи момчето с очевидна неохота. Точно както беше предрекъл вълшебникът Белгарат, ръцете на кралицата най-сетне се измориха от тежестта му и тя го предаде на съпруга си с нескрито облекчение, като не забрави да предупреди:

— Внимавай да не го изтървеш.

— Разбира се, скъпа — отвърна Гарион и сложи момчето пред седлото.

— Гледай да не изгори от слънцето!

След като го изтръгнаха от лапите на Зандрамас, се оказа, че Геран е съвсем добродушно дете. Приказваше с незавършени фрази, като се мъчеше да обясни нещо на баща си, и през цялото време малкото му личице оставаше напълно сериозно. По пътя им на юг малчуганът сочеше важно всички сърни и зайчета, мернали се за миг пред очите му, и от време на време задрямваше, отпускайки русата си къдрава главица върху гърдите на баща си. Ала една сутрин малкият бе твърде неспокоен и Гарион, без да се замисля особено, взе Кълбото от дръжката на меча и му го даде да си поиграе. Това достави огромно удоволствие на детето. Малчуганът го държеше в малките си ръце, вперил любознателен поглед нейде в безкрайните глъбини на сияещия камък. Често го долепяше до ухото си и слушаше песента му. Кълбото, както личеше, бе още по-доволно от детето.

— Това малко ме тревожи, Гарион — сгълча го Белдин. — Превърнал си най-мощния източник на енергия в цялата вселена в детска залъгалка.

— Та той е негов, или поне след време ще бъде. Трябва да се опознаят, не мислиш ли?

— Ами ако го изгуби?

— Белдин, наистина ли смяташ, че кълбото може да бъде изгубено?

Ала играта на малкия бе прекъсната най-неочаквано, когато Поледра изравни коня си с този на Върховния повелител на Запада.

— Още му е рано за това, Гарион — каза с укор тя, после протегна ръка и в нея се появи едно причудлива много особено изкривена пръчка. — Прибери кълбото, Гарион. Дай му това вместо него.

— Това не е ли пръчката само с един край? — попита той, изненадан от факта, че си спомня играчката, която Белгарат му беше показал в разхвърляната си кула в Долината на Алдур. Бе същата, с която бе отраснала леля му Поул.

Поледра кимна утвърдително.

— Това ще го занимава достатъчно дълго, надявам се.

Геран доброволно размени кълбото срещу новата играчка. Ала скъпоценният камък никак не беше съгласен и продължи да мърмори недоволно в ухото на Гарион още няколко часа.

Малката им група пристигна в къщата на следващия ден. Още от върха на хълма Поледра я огледа доста критично и рече на дъщеря си:

— Виждам, че си я променила.

— Защо мамо, да не би да имаш нещо напротив? — попита Поулгара.

— Не, разбира се. Къщата трябва да отразява характера на своя собственик.

— Сигурен съм, че ще има милион неща за поправяне — каза Дурник. — Тези огради са в окаяно състояние. Ако не ги оправя, в двора ще се изсипят поне стотина алгарски крави.

— Аз пък съм сигурна, че къщата се нуждае от пълно почистване — добави жена му.

Спуснаха се надолу по хълма, слязоха от конете и влязоха вътре.

— Невероятно! — възкликна възмутено Поулгара при вида на нищожния слой прах, който покриваше всичко. — Дурник, ще ни трябват метли!