Читать «Примка от светлина» онлайн - страница 2

— Скъпа! О, колко е хубаво, че се завърнах! Как си ти? Прекаляваш с работата. Защо не вземеш… слушай, как изглеждам? Гледай, нови обувки. О, Флорънс, срещнах изумителен мъж! Точно твоя тип. Знаеш ли, може да уредим малко парти. Ще ти купим чудесен пухкав муселин. Пепеляво-син. Той говори чудесно за най-невероятни неща. Казва се Бен. Младолик, в лицето малко прилича на хубав кон. Страхотно е умен. Докторат и прочие. О, скъпа, съвсем си се разчорлила. Защо не ме оставиш да ти я направя… поне веднъж; да видиш само как ще изглеждаш… какво си правила през цялото време?

Флорънс се усмихна. Понякога почти завиждаше на Тери за поразителния характер; за тръпнещата енергия, с която се хвърляше в живота. Ето, и сега — парти през уикенда; три дни забавления с пълно натоварване; вероятно и множество изненади в емоционално отношение; и въпреки всичко това беше свежа и крехка като лист маруля, току-що извадена от хладилника.

— Мъчех се да постигна невъзможното и покрай това узнах много неща — каза тя. — Подозирам, че в крайна сметка скоростта на светлината не е постоянна. Смятам, че отвъд ултравиолета има и по-големи скорости. Затова си набавих този нов зъбчат прекъсвач; но ще трябва добре да обмисля. Нищо не мога да направя, докато не ми доставят новия реостат. Старият е неудобен; с него нямам достатъчно контрол. Като в онзи стар виц за сандвича в закусвалнята — от първата хапка не стигаш до плънката, на втората вече си я подминал. Когато благоволят да ми докарат новия реостат — той е с микро-нониус, дава точност до двайсет и пет хилядни от…

Слушайки разсеяно, Тери отново усети вълна от раздразнение към сестра си. Срещата с Бен бе породила в главата й толкова планове. Не се съмняваше, че ако събере Флорънс и Бен, двамата ще си паснат чудесно. Освен това не се съмняваше, че само гениално хрумване — или динамитен заряд — може да откъсне Флорънс от нейната лаборатория за толкова дълго, че да прекара цяла вечер с него.

— О, Флори! — прекъсна я тя. — Нима никога не ти се иска да се позабавляваш? Бъхтиш по цял ден и почти цяла нощ, мотаеш се с тия твои лъчи, спектри и цветове; ако спреш поне за съвсем мъничко, ще разбереш какво имам предвид…

Флорънс се разсмя звънко.

— Слушай, Тери. Днес цял ден не съм работила; просто не мога, преди да ми докарат реостата. И ми дойде до гуша да се тревожа за него. Когато пристигне, тогава ще се позабавлявам… Искаш ли нещо да хапнеш?

И двете разбраха, че това е сигнал за промяна на темата; така и стана. Естествено, Флорънс скоро забрави за разговора и се унесе нейде из лабиринтите на математиката; Тери обаче упорито предъвкваше проблема. Това положение траеше прекалено дълго. Ами че Флори можеше да остане стара мома! Тери изпитваше ужас от подобна перспектива…

През следващите десет дни Тери на четири пъти се срещна с Бен Пастен. И всеки път го харесваше още по-силно — за Флорънс, разбира се. Че как иначе. Висок, сериозен и леко прегърбен, Бен не спадаше към нейния тип мъже… но пък беше ужасно сладък. Ех, ако Флорънс… но не, Флорънс категорично отказваше да дойде и да го види, дори отказваше да се поразкраси и да позволи на Тери да го доведе. Може би някой друг път; но сега с новия стробоскопичен ефект… и конгресът идния месец; просто трябвало да си подготви доклада; и с две думи, Тери, скъпа, моля те, не ставай такава хитруша.