Читать «Примка от светлина» онлайн - страница 5

Стана късно и той трябваше да си тръгва. Двамата мълчаливо постояха един до друг. Флорънс изпитваше същото чувство както в онази нощ, когато откри новите съотношения между вълните на невидимите лъчи — радост от постигнатото, радост от приключението. Но сега беше още по-хубаво. Някак… някак по-лично.

— Скоро пак ще се видим, нали? — запита той.

Тя само кимна, защото изведнъж откри, че е загубила дар-слово; той пристъпи към вратата и се измъкна навън. Три секунди по-късно пак се върна и пъхна в дланта й строшената обица на Тери.

— Нямах предвид чак толкова скоро — пошегува се той. — Но беше приятно, нали?

— Лека нощ, Бен — каза тя, като за пръв път го нарече по име. — Лека нощ…

И този път той си тръгна наистина.

Тя дълго стоя до вратата, после се разсмя, за да провери дали не е онемяла. Върна се на бюрото в лабораторията и опита да продължи с проблемите от тригонометрията на твърдото тяло. Не успя — не че я затрудняваше математиката. Просто тази вечер кой знае защо не даваше пукната пара за хипотетичните скорости на светлината. Отиде да си легне.

Спа великолепно и се събуди късно. Тери се бе прибрала и четеше на креслото в спалнята. Когато Флорънс отвори очи Тери дойде и седна до нея. Изглеждаше разтревожена. Милата Тери! Чувстваше се виновна заради лукавия си план! Е, нека не се тревожи. Планът успя. Успя! Флорънс прегърна сестра си и се притисна към нея.

— Въпреки това хубаво личице, ти си страхотно умна, скъпа — прошепна тя. — Той е чудесен. Не бях подозирала, че един мъж може да бъде толкова… толкова сладък. О, благодаря ти, Тери. Никога не ще мога да изразя…

— Той… той хареса ли те, Флори?

— Иска пак да се видим… и то скоро.

Флорънс лежеше, прегърнала Тери, гледаше един слънчев лъч и се усмихваше. Чувстваше се едновременно щастлива, изплашена и страхотно развълнувана. Изведнъж тя трепна.

— Тери! Та ти плачеш! Миличка! Не съм те виждала да плачеш откакто загуби оная голяма кукла, дето казваше „мама“! Какво има? О, моля те, Тери!

Тери докосна с влажната си буза лицето на Флорънс.

— Флорънс… не исках. Наистина не исках. Исках го за теб. Цяла нощ лежах будна и мислех как сте тук, двамата заедно… о, защо му трябваше да те хареса? Флори, кажи, че не ме смяташ за свиня. Моля те, скъпа…

И тя се разрида.

Смаяна и озадачена, Флорънс бавно повтори:

— Цяла нощ си лежала… не си искала… мислила си… Тери! Тери, кажи ми! Обичаш Бен! Нали? Ти… — Нова вълна от ридания даде убедителен отговор. — Тери! Опомни се, дете! Хайде, глупаче, трябва да поговорим. Божичко, при толкова мъже на света да избереш тъкмо този… и аз също… о, каква ужасна, сантиментална каша!