Читать «Примка от светлина» онлайн

Теодор Стърджън

Примка от светлина

Тери беше красива, а Флорънс умна. Тери беше коприна и блясък, Флорънс — дребна, мургава и спретната. Тери пренебрегваше яснотата в полза на великолепието; Флорънс жертваше всичко друго в името на студената логика. Поради туй Тери бе търсена млада дама, а Флорънс не. Но и двете бяха щастливи, защото имаха каквото желаеха. Флорънс се интересуваше от поклонници също толкова малко, колкото Тери от ограниченията на научните принципи. Защото въпреки своите скромни двайсет и няколко години Флорънс бе станала изтъкнат учен и нейният реферат за сравнителните стойности на определен вид невидими лъчи при смесване с ултравиолета й донесе всеобщи похвали в тесните кръгове, из които се движеше.

Те бяха сестри и упоритото безразличие на Флорънс към мъжете, ярките светлини и нежната музика неизменно караше по-младото момиче с отчаяние да вдига ръце към небето. Тери умееше да анализира не по-зле от сериозната си сестра; ала за нея далечните последици от случайно подхвърлена забележка, ефектът на някой привидно небрежен жест, реакциите пред най-тънки нюанси на тон и изречение — всичко това заслужаваше дълбок интерес. Като истинска жена, при това изключително женствена и красива, тя просто не можеше да разбере увлечението на Флорънс по научния труд. Когато Флорънс направеше някое ново откритие, Тери споделяше нейната лъчезарна радост; но не бе в състояние да проумее защо Флорънс се радва, че е разкрила някакво сложно научно явление.

Тези тревоги на Тери за Флорънс си оставаха едностранчиви. Въпреки доброволното си отшелничество Флорънс донякъде разбираше човешката природа и знаеше, че Тери върви по пътя, за който е сътворена. В мислите си превеждаше това положение на научен език, оприличавайки Тери на цвят — например оранжев. Оранжевото има свое място в спектъра, намира се между жълтото и червеното. Би било смешно да се създава спектър, в който оранжевият цвят да се намества между тъмносиньото и виолетовото. Също тъй смешно би било някой да се опита да откъсне Тери от нейното място в живота — не само смешно, но и нелогично. А за Флорънс последният довод бе достатъчен, за да се убеди в каквото и да било. Логика… в логиката, както би рекла Флорънс, се крие цялото вълнение, цялата красота, величие и поезия на вселената. Сократ някога е казал, че един истински ум може да си представи цялата вселена и всичко в нея от един-единствен факт, стига да разполага с достатъчно време за размисли. Именно подобен ум бе идеалът на Флорънс — нейният научен мозък й подсказваше, че идеалът е съвършен и следователно невъзможен; а осъзнаването на тази невъзможност я даряваше с предизвикателен и щастлив копнеж. Издирването на факти; логичното, едва ли не симфонично подреждане на тези факти в предопределени схеми; хармоничното съчетаване на схемите с други, били те успоредни или противоречащи, за да заемат място в ритмичното цяло; това бе за нея и живот, и смисъл на живота.

Един ден Тери нахълта в нейното апартаментче и я завари тревожно да крачи насам-натам. Тревожна бръчка между очите на Флорънс нарушаваше обичайното й сдържано изражение.