Читать «Примка от светлина» онлайн - страница 7
Теодор Стърджън
Звънецът избръмча. Тери изскочи от стаята си и радостно възкликна като видя как е подготвено всичко. Просто не можеше да устои на потоците златиста светлина край дивана, както нощната пеперуда не е в състояние да се откъсне от пламъка… цялата стая бе съсредоточена около този изкусно създаден център. Тери седна на най-осветеното място, поправи изящната гънка на роклята и подвикна:
— Бъди така добра да отвориш вратата, скъпа.
Гласът й бе доста по-сърдечен, отколкото през последните дни. Колко
Флори изтича към вратата. Подаде глава навън и тихо прошепна в ухото му:
— Тая вечер Тери не се чувства много добре, Бен…
Това бе достатъчно. Той влезе и направи три крачки през стаята, преди да я види.
— Тери… — той преглътна на сухо и се вторачи в нея. — Аз… толкова съжалявам. Нямах представа, иначе изобщо нямаше да дойда. Утре пак ще н-н-намина. Моля те, погрижи се за себе си… ами, аз… такова… лека…
— Бен — спокойно изрече Флорънс. — Така и така имаш билети, нали? Аз ще дойда с теб. — Тя свали престилката и преметна манто през ръката си. — Готова съм. — Без да оставя на Бен Пастен време да се опомни, тя го поведе под синята лампа. Знаеше, че изглежда чудесно в нейните дневни лъчи. — За Тери ще е по-добре да остане сама. Не се безпокой.
— Щом казваш… — промърмори горкият младеж. Личеше, че е потресен.
Това е краят на разказа. Още същата вечер той направи предложение на Флорънс. В крайна сметка не му се наложи много да настоява. Разбира се, нито Флорънс, нито Тери му каза какво бе станало. Лампата беше живачна — с най-жестоката светлина в целия спектър. Тя огрява всеки микроскопичен дефект, всяка неизбежна бръчица, невидима при нормално осветление. Какъв друг избор му оставаше при този незабравим спомен — бившата красавица Тери с почернели устни, мръсносива коса, кафяв руж по бузите, сбръчкана восъчна кожа и повяхнала плът?
Гаден трик? Може би. Но във войната и любовта всичко е позволено… Все едно, Тери скоро щеше да се отегчи от него; тя просто искаше недостъпното. Имаше невероятна издръжливост. Не след дълго тя бе отново щастлива. Флорънс също. Днес Флорънс е тъй щастлива със своя съпруг, че не й остава време за угризения…
Информация за текста
Theodore Sturgeon
A Noose of Light, 1994
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1610]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45
