Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 25

Кадгар последва владетелите навън, но долови някакво движение високо отстрани. Обърна се и мерна две глави, които надничаха от един балкон. Едната бе тъмнокоса и сериозна и в нея той моментално разпозна принц Вариан. Естествено, че наследникът на Стормуинд ще иска да знае какво се говори на тази среща. Втората бе русокоса, на малко момче и бе толкова назад, че вероятно Вариан дори не е разбрал, че има сянка. Момчето видя, че го наблюдават и се усмихна, преди да се скрие зад завесата на балкона. Кадгар се замисли. Значи и младият принц Артас е искал да разбере какво планират баща му и останалите крале. И защо не? Един ден цял Лордерон ще бъде негов… стига да попречат на Ордата да го завладее.

Четири

Дуумхамър разговаряше с един от лейтенантите си — Ренд Блекхенд от клана Блек Туут Грин, когато при тях дотича разузнавач. Очевидно оркският воин носеше важна новина, но все пак спря няколко крачки встрани и изчака, поемайки си въздух, докато накрая Дуумхамър го погледна и кимна.

— Тролове! — съобщи разузнавачът, все още задъхан. — Горски тролове и изглежда са цял боен отряд!

— Тролове? — Ренд се изсмя. — Какво, атакуват ли ни? Мислех, че са по-умни от огрите, а не по-глупави!

Дуумхамър бе принуден да се съгласи. Единственият път, когато се бе натъкнал на горски тролове, той се удиви и дори леко се смути от хитростта им. Макар и малко по-високи от орките, те бяха по-слаби и по-подвижни, особено в гората, което ги правеше сериозна заплаха по тези места. Но от поведението им не личеше, че могат да прекосят водата, за да стигнат до този остров.

Но разузнавачът поклати глава.

— Не ни атакуват. На континента са, бяха пленени. — Той се усмихна широко. — От човеците.

Това привлече вниманието на Дуумхамър.

— Къде? — попита той.

— Недалеч от брега, в хълмистата горска част — отговори ясно разузнавачът. — Тръгнаха на запад, но трудно можехме да ги настигнем.

— Колко са?

— Близо четиридесет човека — отвърна оркът. — И десет трола.

Дуумхамър кимна и се обърна към Ренд.

— Събери най-силните си воини — инструктира го той. — Бързо. Тръгваме веднага.

После погледна намръщено вожда на клана Блек Туут Грин.

— Но да сме наясно — предупреди той. — Това е само боен отряд. Трябва да освободиш троловете и да ги доведеш тук. Прикривайте се добре и убийте всеки, който ви види. Няма да позволя военните ми планове да се провалят от твоята непредпазливост.

Вождът кимна и се оттегли, без да каже и една дума, насочвайки се бързо към близките военни палатки. Ренд започна да раздава разпореждания преди още да достигне до другите орки. Воините веднага се изправиха, кимнаха и се разтичаха, явно за да съберат другарите си. Дуумхамър чакаше нетърпеливо заедно с разузнавача си. Ръцете му се свиваха нервно, но съзнанието му се бе върнало много месеци назад, при първата му среща с троловете.