Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 24

Това разкритие внесе смут сред останалите крале и дори Кадгар погледна спътника си с нови очи. Той е Арати! Магьосникът беше чувал за Аратор, разбира се, както и всеки в Лордерон. Все пак това е била първата нация на континента и много отдавна тези хора са имали силни връзки с елфите. Заедно двете раси са воювали срещу огромна армия на тролове в подножието на планината Алтерак и заедно са разгромили тролската армия, заличавайки завинаги нацията им. Араторианската империя е просперирала и се е разраствала, докато накрая се е разпаднала на по-малките кралства на този континент. Столицата на Аратор — град Стром — е била изоставена, защото хората са предпочели по-приветливите северни земи, а самите Арати са изчезнали. Според някои истории едни от тях са тръгнали на юг, отвъд Каз Модан, към пустошта на Азерот. А Стром е станал център на Стромгард — владението на Тролбейн.

— Вярно е — заяви Лотар с предизвикателен поглед към всеки, който би се осмелил да го нарече лъжец. — Потомък съм на крал Торадин, основателя на Аратор. Семейството ми се е заселило в Азерот след разпадането на империята и е дало начало на нова нация, която е станала известна под името Стормуинд.

— Значи сте дошли да си върнете властта тук? — запита Греймейн, макар че лицето му показваше, че не го вярва наистина.

— Не — увери го Лотар. — Моите предци са се отказали от претенциите си към Лордерон много отдавна, когато са избрали да го напуснат. Но аз все още съм свързан с тази земя, която народът ми е помогнал да бъде превзета и цивилизована.

— И той все още може да призове древните съюзници за помощ — отбеляза Теренас. — Елфите са дали клетва да подкрепят Торадин и рода му във време на нужда. Те все още почитат обета си.

Тези думи породиха одобрителни погледи и шепот у някои крале, а Кадгар кимна. Изведнъж Лотар се издигна в очите им като повече от воин или дори командир. Сега той бе потенциален посланик на елфите. И, ако тази древна и магическа раса наистина се съгласи да се съюзи с тях, изведнъж Ордата вече няма да изглежда толкова неудържима.

— Информацията стана твърде много, за да се възприеме наведнъж — отбеляза сухо Перинолд. — Може би трябва да си дадем известно време за размисъл, преди да решим какво да направим, за да защитим земите си от тази нова заплаха.

— Решено — каза Теренас, без дори да си направи труда да поиска мнението на останалите. — В трапезарията е сервирана храна и каня всички ви да се присъедините към мен, не като крале, а като съседи и приятели. Нека не дискутираме тези въпроси на масата, а първо да ги обмислим внимателно, за да можем по-ясно да подходим към тях, след като смелим както храната, така и информацията за опасността, която ни грози.

Кадгар поклати глава, когато монарсите кимнаха и се запътиха към изхода. Перинолд със сигурност беше лукав човек. Беше забелязал, че останалите крале са склонни да подкрепят Лотар и бързо бе открил начин да се впише. Кадгар подозираше, че след обяда кралят на Алтерак ще съобщи, че е променил решението си и че явно идеята на Лотар си струва. По този начин нямаше да се посрами или да получи по-нисша позиция в бъдещия алианс, който, изглежда, кралете съвсем скоро щяха да одобрят.