Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 2

Още кораби стигнаха брега и от тях започнаха да излизат хора. Някои се свличаха на каменистия бряг и избухваха в плач. Други се изправяха и поемаха дълбоко дъх, сякаш доволни, че най-сетне са усетили земя под краката си. Мъглата изтъняваше под силните слънчеви лъчи и селяните вече виждаха всичко по-ясно. Тези хора не бяха армия. Много от тях бяха жени и деца, много от тях носеха оскъдни дрехи. Повечето изглеждаха слаби и изтощени. Това бяха просто хора. Хора, явно пострадали от някакво бедствие, и мнозина бяха толкова разбити, че едва се задържаха на крака и се препъваха по брега.

Някои все пак носеха брони. Един човек от първия кораб се насочи към събралите се селяни. Той беше едър, здрав мъж, почти гологлав, с гъсти брада и мустаци и строго лице. Бронята му явно бе преживяла много битки, а над едното му рамо стърчеше дръжката на огромен меч. Но в ръцете си той не държеше оръжия, а две малки деца, а след него търчаха още няколко и се опитваха да се хванат за бронята, колана или ножницата му. До него вървеше друг странен мъж — висок и широкоплещест, но слаб, белокос, но с бодра крачка. Той носеше окъсана виолетова роба и опърпана раница, на едното му рамо седеше едно дете, а с другата си ръка държеше друго. С тях се движеше трети човек — младеж с кафява коса и кафяви очи, който като че ли не знаеше къде се намира. Стискаше с ръка плаща на едрия мъж като малко дете, което не смее да се отдели от ръката на родителя си. Дрехите му бяха богато украсени, но пропити с морска сол и овехтели от дълго носене.

— Поздрави и добра среща! — извика воинът, приближавайки се съм селяните с мрачно лице. — Ние сме бежанци и бягаме от страховита битка. Умолявам ви да отделите каквато храна и вода имате, както и подслон за децата.

Селяните се спогледаха, после кимнаха и свалиха оръжията си. Те не бяха богати, но не бяха и бедни и трябваше да са в много по-лошо положение, за да не се погрижат за деца в нужда. Няколко мъже взеха децата около воина и мъжа с виолетовата роба и ги поведоха към църквата — най-голямата и здрава постройка в селцето. Жените вече бяха започнали да приготвят котли с каша и яхния. Скоро бежанците бяха настанени в църквата и около нея, раздаваха помежду си дарени одеяла и палта, ядяха и пиеха. Настроението щеше да е празнично, ако не беше силната мъка, изписана по лицата на новодошлите.