Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 153

Туралиън продължаваше да се бие с орките, но когато мощният му чук повали един от противниците му, отвъд свличащото се тяло той забеляза сблъсъка между Лотар и огромния орк.

— Не! — извика Туралиън, виждайки как неговият водач и герой се бори с чудовищния орк, покрит с черна броня.

Той започна да атакува с нови сили, поваляйки орк след орк в опита си да си проправи път към двамата водачи.

Те отново се спуснаха един към друг, замахвайки с меч и чук. Лотар пое удара на Дуумхамър с лъвската глава на щита си, която се смачка и едва не го повали на колене, но мечът му уцели гърдите на орка и премина надълбоко през тежкия нагръдник. Дуумхамър отстъпи, озъби се от болка и изненада и свали безполезната броня от тялото си, точно когато Лотар се изправи и захвърли безполезния си щит настрани. И двамата изреваха и отново се хвърлиха един срещу друг.

Този път Дуумхамър беше по-бърз без бронята, но Лотар държеше меча си с две ръце и можеше да танцува, заобикаляйки защитата на орка. И двамата поеха тежки удари — Дуумхамър получи дълбока рана в корема, а Лотар пое силен удар от дясната си страна, и двамата се олюляха от сблъсъка, отстъпвайки за трети път. Около тях орките и човеците продължаваха своята дива битка, докато двамата водачи замахваха отново и отново, всеки търсеше слабото място на другия, всеки нанасяше мощни удари и понасяше такива.

Двамата отново се сблъскаха. Дуумхамър стовари юмрука си в гърдите на Лотар, изкривявайки бронята му, и командира се олюля. И преди да се съвземе напълно, Дуумхамър отстъпи и с две ръце засили чука си към него. Лотар вдигна меч, за да парира зловещия удар и вложи всичките си сили в замаха на острието… което се строши от удара.

Туралиън зяпна, виждайки как легендарното оръжие се пръска на парчета. А ударът на Дуумхамър вече безпрепятствено продължи бляскавия си път и завърши върху шлема на Лотар с ужасяващо скриптене. Лъвът на Азерот се олюля, рефлекторно вдигна строшения си меч и преди да се свлече на земята, заби назъбеното острие в гърдите на Дуумхамър. Когато битката на двамата водачи свърши, настъпи пълна тишина и всички се вторачиха в тялото на командира на Алианса, проснато на земята и потръпващо, докато животът го напуска. И нищо не помръдваше, само локвата кръв бързо се разширяваше около строшената му глава.

Дуумхамър пристъпи с олюляване и вдигна ръка, за да притисне раната на гърдите си. По пръстите му се стичаше кръв, но той остана на крака и, макар и с усилие, вдигна чука си високо над главата си.

— Победих! — заяви той с дрезгав шепот, от тялото и устата му рукна кръв, но той стоеше победоносен. — Така ще загинат и всички наши врагове и светът ви ще бъде наш!

Двадесет и две

— Не-е-е!

Викът отекна от устните на Туралиън, докато си проправяше път през тълпата. Той падна на колене до трупа на своя герой, учител и командир. После погледът му се измести върху надвисналия над него орк и нещо в него се пречупи.