Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 152

Ето там! Дуумхамър се усмихна, оглеждайки едрия мъж на кон недалеч от него. Онзи, с щита и огромния меч, и умните морскосини очи. Той е водачът им. Дуумхамър се надяваше да открие точно него. Ако успееше да го елиминира, армията му щеше да изгуби кураж.

— Отдръпнете се! — изрева Дуумхамър, премазвайки човека, който стоеше на пътя му и изритвайки един от своите орки.

Човекът, когото видя, също се бе засилил към него, размахвайки онзи меч, без дори да поглежда към кого го насочва. Очите на командира бяха приковани в него. Около него бушуваше битка, но Дуумхамър също не сваляше очи от противника си. Той крачеше напред и разчистваше пътя си с чука, без да се интересува дали поваля човек или орк. От значение бе единствено да се докопа до онзи човек. От своя страна човекът бе съвсем малко по-предпазлив и се стараеше да не посича собствените си хора, макар че се надяваше да се отдръпват от коня и ударите му. Накрая между тях не остана никой и Дуумхамър се изправи пред мъжа от близо.

Върху коня си мъжът имаше предимство и Дуумхамър моментално реши този проблем. Чукът му описа дъга и масивната каменна глава се стовари с пълна сила върху главата на коня. Конят се строполи, от строшения му череп руна кръв, а краката му потръпнаха. Но човекът не падна. Вместо това той бързо се освободи от стремената и отскочи встрани от свличащия се кон, прескочи тялото му и се изправи директно срещу Дуумхамър. Картината на битката сякаш избледня, когато двамата водачи вдигнаха оръжия и се сблъскаха без думи, устремени към едно-единствено нещо — смъртта на другия.

Двубоят бе титаничен. Лотар бе едър, мощен мъж, силен и здрав почти колкото повечето оркски воини. Но Дуумхамър беше още по-едър, по-силен и по-млад. От своя страна Лотар компенсираше младостта и бързината с умения и опит.

И двамата носеха тежки брони — очуканата броня на Стормуинд срещу черната броня на Ордата. И двамата размахваха оръжия, които подчинените им воини не биха могли да повдигнат — блестящото, гравирано с руни острие на Стормуинд и черния каменен чук на рода Дуумхамър. И двамата бяха решени на победа, независимо от цената.

Лотар удари първи. Той замахна странично с меча, насочвайки го за рязко отклонение под блока на Дуумхамър и проряза тежката му броня. Водачът на Ордата изпъшка от силния удар и му отвърна с бърз замаха на чука, но изпусна Лотар на косъм само защото командирът отскочи рязко назад. Но Дуумхамър моментално завъртя чука и го засили рязко нагоре, уцели Лотар под брадичката и го отблъсна назад. Последва още един бърз удар, но Лотар вдигна меча си навреме и прихвана дръжката на тежкото оръжие. За миг двамата воини се сбориха, Дуумхамър се опитваше да свали чука си, а Лотар да го отблъсне настрани, а оръжията потрепваха, но оставаха приклещени.

После Лотар извъртя острието и успя да отблъсне чука. Той пристъпи напред и докато Дуумхамър замахваше отново с масивното си оръжие, успя да го удари с тъпата страна на острието по лицето и за миг го зашемети. Но Дуумхамър вдигна свободната си ръка и я стовари върху шията на Лотар, стисна отново чука си и се съвзе, докато командирът на Алианса се олюля от удара.