Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 110

* * *

Брадок стискаше юздите, но не от страх. Той бе забравил за него още първия път, когато драконът му полетя и го понесе високо в небето. Беше невероятно да се носи сред облаците. Брадок, който винаги е бил изпълнителен воин, но никога не бе изпитвал нещо повече от задоволство, изведнъж откри истинското щастие. Той бе роден за това, роден да плава в небето и когато огромният му червен дракон размахва криле, вятърът да развява гребена от коса на главата му. Той помнеше вълнението си, когато за пръв път видя как устата на дракона бълва пламъци и как дърветата се пръскат от внезапния огън, превръщайки се мигом в пепел.

Брадок погледна надолу и видя сребърната шир между зелените и кафяви земи на този богат свят. Това бе морето, което прекосиха, след като не много отдавна ограбиха онова друго кралство.

Той потупа с пети дракона си, давайки му знак да се снижи, и той се подчини — сви криле и се спусна рязко надолу. В очите на Брадок морето се уголеми и се разпростря почти до хоризонта и сега той можеше да види тъмните фигури по брега. Това бяха техните кораби, онези, които пренесоха Ордата от другия континент до този. Брадок мразеше корабите. Не обичаше и водата. Но въздуха… това бе нещо прекрасно.

Той прекъсна спускането на дракона и се понесе над корабите. Виждаха се орките, които седяха на пейките по цялата им дължина и дърпаха греблата, които ги задвижваха. Почти в средата на всеки кораб стоеше по един огър, който биеше огромен барабан, орките се трудеха в ритъм, а стабилните им движения придвижваха тъмните кораби обратно в морето.

Брадок спря рязко и завъртя дракона си за последен оглед. Да, беше се оказал прав. Корабите напускаха брега и се връщаха в морето. Но те трябваше да стоят на котва, в случай че Ордата отново има нужда от тях. Защо си тръгваха сега?

Брадок се огледа и забеляза позната фигура на първия кораб. Беше Гул’дан, уорлокът. Както повечето орки, Брадок се страхуваше от него, но вече не. Вече беше ездач на дракони. От какво можеше да се страхува сега? Той завъртя дракона и се спусна към първия кораб. Когато приближи, Гул’дан се обърна към него.

— Защо вземаш корабите? — извика Брадок, махайки с ръка, докато драконът му се изравни с кораба.

Уорлокът изглеждаше объркан и вдигна ръце. Брадок приближи дракона още малко.

— Трябва да върнеш корабите обратно. Ордата е в Лордерон, не на другия край на морето! — извика той.

Гул’дан продължаваше да се прави, че не го чува. Този път Брадок почти качи дракона си върху кораба и се озова едва на около триста метра от уорлока.

— Казах…

Изведнъж Гул’дан протегна ръка и от нея се изстреля зелен лъч, който се удари в гърдите на ездача. Брадок усети силна болка, усети как дробовете му се стягат, сърцето му спира и понечи да си поеме дъх, но и двете спряха да работят. Светът потъмня и Брадок се катурна от седлото си, за малко не уцели кораба и потъна под вълните. Последната му мисъл бе, че поне беше успял да полети.