Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1152

Трябваше да се усмихна.

— Е, изобщо ли няма да напишеш песни за копелето на Рицарин? — Подразних я аз.

— Може би една. Любовна. — Славея потайно ми се усмихна. — Поне това беше интересно.

Станах и й помогнах да се изправи. Целунах я. Нощни очи нетърпеливо зави, после се протегна и й се поклони.

— Предупредих те — казах й аз.

Тя само се засмя и се наведе да събере дрехите ни.

39

Драконът на Искрен

Войските на Шестте херцогства се събраха в Синьото езеро и се прехвърлиха с платноходи на отсрещния бряг точно по времето, когато алените кораби напредваха по река Вин към Трейдфорд. Новата столица на Славен никога не бе била укрепен град. Вестта за пристигането на пиратите беше посрещната с всеобщо пренебрежение. Каква заплаха можеха да представляват дванадесет кораба с варвари за такъв голям град като Трейдфорд? Градската стража беше вдигната на крак и някои пристанищни търговци предприеха мерки, за да прехвърлят стоката си в по-отдалечени от брега складове, но всички бяха убедени, че ако алените кораби изобщо успеят да стигнат до Трейдфорд, стрелците с лекота ще избият нашествениците още преди да са нанесли някакви щети. Смяташе се, че корабите трябва да носят някакво предложение за договор на краля на Шестте херцогства. Масово се обсъждаше каква част от Крайбрежните херцогства ще поискат пиратите и евентуалната изгода от възстановяването на търговията със самите островитяни, както и от отварянето на търговския път по река Бък.

Това е само поредният пример за грешките, които могат да се допуснат, ако човек смята, че знае какво иска врагът му, и действа на тази основа. Жителите на Трейдфорд приписваха на пиратите същото желание за благоденствие и богатство, каквото изпитваха самите те.

Според мен Кетрикен не бе приемала мисълта, че Искрен трябва да умре, за да съживи дракона, до момента, в който той не я целуна за сбогом. Направи го извънредно внимателно, широко разперил ръце настрани, за да не я докосне, и наклонил глава така, че сребристите петна по лицето му да не се допрат до нейното. Въпреки това целувката беше нежна, жадна и дълга. После кралят й прошепна нещо. Кетрикен мигом притисна длани към корема си.

— Откъде знаеш? — Попита го тя и по бузите й потекоха сълзи.

— Зная — твърдо отвърна Искрен. — И затова първата ми задача ще е да те върна в Джаампе. Този път нищо не бива да те заплашва.

— Мястото ми е в замъка Бъкип — възрази Кетрикен.

Помислих си, че Искрен ще спори. Но той каза:

— Права си. Така е. И тъкмо там ще те отнеса. Сбогом, моя любов.

Тя не отговори. Стоеше и неразбиращо го гледаше как се отдалечава от нея.

След всички тези дни, през които се бяхме стремили към този миг, краят ни се стори припрян и хаотичен. Кетъл сковано крачеше край дракона. Старицата разсеяно се бе сбогувала с нас. Дишаше тежко, сякаш беше тичала. Час по час докосваше статуята и нежно я галеше с длан, изпод която оставаха ярки багри и бавно помръкваха.

Искрен не бързаше толкова със сбогуването. Той се обърна към Славея.

— Грижи се за моята кралица. Пей й песните си и не позволявай на никого да се усъмни, че детето, което носи, е мое. Натоварвам те с тази истина.