Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1081

Но тази нощ не успях много да спя. Едва бях задрямал, когато шутът започна да трепери ида хленчи насън. Дори Нощни очи пъхна муцуна в шатрата, за да види какво става. Кетъл трябваше няколко пъти да го разтърси, за да го събуди, но когато той отново заспа, се повтори същото. Този път аз се пресегнах да го събудя. Ала когато докоснах рамото му, за миг споделих нощния му ужас.

— Събуди се, шуте! — Извиках му и сякаш в отговор на заповедта ми, той рязко седна на одеялото.

— Пусни ме, пусни ме! — Отчаяно изкрещя шутът. После се огледа и като видя, че никой не го държи, се отпусна.

— Какво сънуваше — попитах го.

Той се замисли, после поклати глава.

— Нищо ми няма. — Треперливо поемане на дъх. — Но се боя, че пак ме очаква, ако затворя очи. Ще проверя дали Кетрикен не иска компания. Предпочитам да стоя буден, отколкото да се срещна с… с онова, с което се срещам в сънищата си.

Гледах го, докато ставаше да излезе. После затворих очи. Открих я, бледа като лъскава сребърна нишка. Помежду ни имаше връзка на Умението.

„О! Това ли било?“ — удиви се вълкът.

„Усещаш ли я?“

„Само понякога. Същата като между вас с Искрен.“

„Само че по-слаба.“

„По-слаба ли? Едва ли. — Нощни очи се замисли. — Не е по-слаба, братко. Но е различна. По-скоро прилича на осезателно обвързване, отколкото на връзка на Умението.“

Шутът, който тъкмо излизаше от шатрата, се намръщи и погледна вълка.

„Виждаш ли? — попита Нощни очи. — Той ме усеща. Не ясно, но ме усеща. Здравей, шуте. Сърбят ме ушите.“

Шутът внезапно се наведе и почеса вълка зад ушите.

33

Каменоломната

Сред планинците се разказват легенди за древна раса, която притежавала силни магически способности и знаела много неща, днес завинаги изгубени за хората. Тези приказки в много отношения са подобни на разказите за самодивите и Древните, които са разпространени в Шестте херцогства. В някои случаи приказките толкова много си приличат, че очевидно имат общ произход. Най-типичният пример е приказката „Летящият стол на вдовишкия син“. При планинците тази бъкска приказка е позната като „Летящата шейна на сирачето“. Кой може да определи коя се е появила първа?

Народът на Планинското кралство ще ви каже, че на тази древна раса принадлежат някои от най-странните паметници, на които човек може да има шанса да попадне в техните гори. На тях също се приписват по-маловажни постижения като някои стратегически игри, все още любими на планинските деца, и един изключително чудноват духов инструмент, задействан не от човешки дробове, а от въздух в надут мехур. Разказват се и приказки за древни градове навътре в планината, където някога живеели тези същества. Ала никъде в цялата им литературна традиция, устна или писмена, не съм открил сведения как е изчезнала тази раса.

След три дни стигнахме до каменоломната. Три дни бяхме пътували при изненадващо горещо време. Във въздуха ухаеше на разтварящи се листа и цветя, ехтяха птичи песни и бръмчене на насекоми. Животът от двете страни на пътя разцъфваше. Никога не бях осъзнавал повече, че съм жив. Шутът не бе споменал нищо повече за предсказанието си. За което му бях благодарен. Бях установил, че Нощни очи е прав. Беше достатъчно трудно да го знаеш. Нямах намерение да мисля за това.