Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1083

„Човек е!“

Вонята на трупа лепнеше в ноздрите на Нощни очи. Едва не повърнах.

— Искрен — възкликнах ужасено и се затичах в посоката, в която се бе отдалечил вълкът. Шутът ме последва. Жените гледаха неразбиращо.

— Тялото беше вклинено между два огромни каменни блока. Изглеждаше сгушено, сякаш в смъртта човекът се бе опитвал да се скрие. Вълкът неспокойно го душеше. Спрях на известно разстояние, после запуших нос с ръкава на ризата си. Това помогна малко, ала не можа да спре вонята напълно. Приближих се, като се приготвях за онова, което знаех, че трябва да направя. Наведох се, хванах трупа за скъпия плащ и го измъкнах на открито.

— Няма мухи — някак сънено отбеляза шутът.

Беше прав. Нямаше нито мухи, нито червеи. Само разложена плът. Лицето на мъжа бе загоряло като на орач, само че още по-тъмно. Страхът го беше сгърчил, ала видях, че това не е Искрен. Въпреки това ми трябваше малко време, докато го позная.

— Карод — прошепнах аз.

— От котерията на Славен ли? — Като че ли наоколо можеше да има друг Карод.

Кимнах. Коленичих до Карод, като продължавах да притискам с ръкав носа и устата си.

— Как е умрял? — попита шутът. Смрадта, изглежда, не го смущаваше, но на мен ми се струваше, че няма да мога да отговоря, без да повърна. Свих рамене. Предпазливо разгърнах дрехите му. Трупът едновременно бе вкочанен и омекваше. Беше ми трудно да го огледам, ала не успях да открия следи от насилие. Леко си поех дъх и го задържах, после с две ръце разкопчах колана му. Свалих го от тялото заедно с кесията и ножа и припряно се отдръпнах.

Докато се мъчех да отворя кесията, Кетрикен, Кетъл и Славея се приближиха до нас. Не знаех какво се надявах да намеря, но останах разочарован. Няколко монети, кремък и малък брус. Хвърлих всичко на земята и избърсах длан в крачола на панталона си. Вонята на смърт бе полепнала по кожата ми.

— Това е Карод — каза шутът на жените. — Сигурно е дошъл с помощта на колоната.

— Как е умрял? — попита Кетъл.

— Не зная — казах аз. — Мисля, че е от нещо, свързано с Умението. Така или иначе, той се е опитал да се скрие. Между тези скали. Да се махнем от тази смрад.

Върнахме се при стълба. Двамата с Нощни очи вървяхме последни. Смъртта на Карод ме беше смаяла. Един член на котерията по-малко, казвах си. Но той бе умрял в каменоломната. Ако Искрен го беше убил с помощта на Умението, може би това означаваше, че също е бил тук. Зачудих се дали някъде наоколо ще се натъкнем на Бърл и Уил, ако и те са дошли, за да нападнат Искрен. Подозирах, че има по-голяма вероятност да открием неговия труп, ала не казах нищо на Кетрикен.