Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1060

— Рязко си поех дъх. Не бях очаквал разговорът ни да приеме такава насока.

— Тя не знае. — Нощни очи се затича към лагера. Последвах го по-бавно. Славея тръгна след мен.

— А когато научи — не отстъпваше тя. — Просто така ли ще приеме това… споделяне?

— Може би не — неохотно се съгласих аз. Защо Славея винаги ме караше да мисля за неща, които избягвах?

— Ами ако тя те принуди да избираш между нея и вълка?

За миг се заковах на място. После продължих малко по-бързо. Отказвах да мисля за този въпрос. Никога нямаше да се стигне дотам. И все пак някакъв глас нашепваше в мен: „Ако кажеш на Моли истината, ще се стигне. Трябва.“

— Ще й кажеш, нали — безмилостно ми зададе Славея въпроса, от който се криех.

— Не зная — мрачно отвърнах аз.

— Когато човек отговаря така, обикновено иска да каже „Не, няма, но от време на време ще си играя с тази идея, за да се преструвам, че възнамерявам да го направя“.

— Би ли млъкнала, моля те? — В думите ми нямаше никаква сила.

Славея замълча. След малко отбеляза:

— Не зная кого да съжалявам. Теб или нея.

— И двама ни — казах студено. Повече не исках да разговарям за това.

Когато стигнахме в лагера, шутът стоеше на пост. Кетъл и Кетрикен спяха.

— Добре ли мина ловът — дружелюбно попита той.

Свих рамене. Нощни очи вече ядеше заека, който бе носил.

— Доста добре. — Повдигнах другия заек. Шутът го взе от ръцете ми, небрежно го провеси на кола на шатрата и каза:

— За закуска. — После вдигна поглед към Славея, ала дори да забеляза, че е плакала, не се пошегува с това. Не зная какво бе прочел на лицето ми, защото премълча. Славея ме последва в шатрата. Събух си ботушите и с признателност се вмъкнах под одеялото си. Когато след секунди усетих, че притиска гръб към моя, не се изненадах. Реших, че ми е простила. Това не ми помогна да заспя по-лесно.

Но накрая заспах. Бях спуснал стените си, но някак си успях да сънувам собствените си сънища. Сънувах, че седя до леглото на Моли и гледам как двете с Копривка спят. Вълкът бе в краката ми. Шутът седеше на ниско столче в ъгъла до огнището и доволно кимаше. Разчертаният плат на Кетъл беше разгънат на масата, но вместо камъчета, върху него бяха подредени миниатюрни статуи на различни бели и черни дракони. Червените камъчета бяха кораби и аз бях на ход. Държах в ръката си пионката, която щеше да спечели играта, ала ми се искаше просто да продължавам да наблюдавам Моли. Сънят беше почти спокоен.

31

Самодивско биле

Голям брой древни „бели пророчества“ са свързани с това, че някой или някои предават Катализатора. За това събитие говори Белия Колум: „С любовта си беше предаден и любовта му беше предадена“. Един по-неизвестен писар и пророк, Гант Белия, навлиза в повече подробности: „Сърцето на Катализатора е открито за негов довереник. И цялото му доверие е предадено. Детето на Катализатора попада в ръцете на враговете му заради човек, в чиято обич и вярност няма съмнение.“ Другите пророчества са по-мъгляви, но във всички случаи заключението е, че Катализатора е предаден от човек, на когото безусловно вярва.