Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1059

— Ти преживя много мъки заради мен — отвърнах аз. — Не мисли, че не зная какво означават ръцете за един менестрел. Нито че съм безразличен към насилието спрямо тялото ти. Ако ти се говори за това, готов съм да те изслушам. Понякога споделянето помага.

— А понякога — не. — Тя ме прегърна още по-силно. — Денят, в който ти се изправи пред всички ни и подробно ни разказа какво ти е причинил Славен. Много страдах за теб. Това не промени нищо. Не. Не искам нито да говоря, нито да мисля за това.

Вдигнах ръката й и леко целунах пръстите, които й бяха счупили заради мен.

— Не бъркам онова, което са ти сторили, със самата теб. Когато те гледам, виждам менестрела Славея Сладкопойна.

Тя кимна и разбрах, че съм познал. И двамата бяхме изпитали онзи страх. Нямахме намерение да живеем като жертви.

Не й казах нищо повече. Отново си помислих, че ако открием Искрен, дори по някакво чудо неговото завръщане да промени хода на войната и да ни направи победители, за някои победата ще е закъсняла. Пътуването ми бе дълго и изтощително, но все още смеех да вярвам, че накрая може да ме очаква живот по мой собствен избор. Славея нямаше и това. Колкото и навътре в страната да избягаше, никога нямаше да се спаси от войната. Притиснах я още по-близо към себе си и усетих, че болката й се влива в мен. След малко тя престана да трепери.

— Вече е съвсем тъмно — казах накрая. — Да се връщаме в лагера.

Тя въздъхна, но се изправи и ме хвана за ръка. Поведох я към лагера, ала Славея ме спря.

— Бъди с мен — простичко рече младата жена. — Само тук и сега. С нежност и приятелство. За да прогоним… другото. Дай ми поне това от себе си.

Желаех я. Желаех я с отчаяние, което нямаше нищо общо с любов и дори, струва ми се, със сласт. Тя беше топла и жива и щеше да ми донесе сладост и обикновена човешка утеха. Ако можех да бъда с нея и някак си да остана непроменен, щях да го направя. Но чувствата ми към Моли не бяха нещо, което можех да изпитвам само ако сме заедно. Бях й дал това право над себе си и нямаше да се отметна само защото сме били разделени за известно време. Едва ли имаше думи, които да накарат Славея да проумее, че като избирам Моли, аз не отхвърлям нея. Затова отвърнах:

— Нощни очи идва. Носи заек.

Славея пристъпи към мен и плъзна ръка от гърдите до шията ми. Пръстите й проследиха брадичката ми и погалиха устните ми.

— Отпрати го — тихо рече певицата.

— Не мога да го отпратя достатъчно надалеч, та да не знае всичко за онова, което споделяме.

Ръката й внезапно замръзна.

— Всичко ли — попита тя. Гласът й ясно показваше смайването й.

„Всичко.“ Той дойде и клекна до нас. От зъбите му висеше още един заек.

— Ние сме осезателно обвързани. Споделяме всичко.

Славея отдръпна длан от лицето ми и отстъпи. После впери очи в тъмния силует на вълка.

— Значи всичко, което току-що ти казах…

— Той го разбира по свой начин. Не като човек, но…

— Какво мисли за това Моли — неочаквано попита певицата.