Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1012
Робин Хобб
После уморено се изправи и я занесе на леглото. Отметна одеялото, зави детето и се върна на масата, за да духне единствената свещ. На светлината на огъня я видях да си ляга до бебето. Любимата ми затвори очи, въздъхна и повече не помръдна. Беше изтощена до смърт. Изведнъж се засрамих. Никога не си бях представял за нея този тежък бедняшки живот и още по-малко за детето ни. Ако не бе Бърич, щеше да им е още по-трудно. Не исках да ги гледам така и избягах, като си обещах, че положението ще се подобри, че някак си ще го променя. Когато се върна.
Очаквах, че когато се върна, положението ще се е подобрило. Но в известен смисъл е прекалено хубаво, за да се надявам.
Гласът на Сенч. Той се бе навел над масата в някаква сумрачна стая и разучаваше някакъв свитък. Няколко свещи осветяваха лицето му и развитата карта пред него. Изглеждаше уморен, но в добро настроение. Сивата му коса беше разрошена. Бялата му риза бе разгърдена и висеше извън панталона му като рокля. Старецът беше слаб и мускулест, а не мършав като преди. Той отпи голяма глътка от вдигаща пара чаша и поклати глава.
— Славен като че ли не печели нищо във войната срещу Планините. След всяко нападение срещу граничните градове войските на Узурпатора се оттеглят. Не се опитват да завладеят територията, която са опустошили, не трупат сили, за да се насочат към Джаампе. Каква е неговата игра?
— Ела тук и ще ти покажа.
Полуразвеселен, полуядосан, Сенч вдигна поглед от свитъка.
— Имам да решавам сериозен въпрос. Няма да открия отговора в леглото ти.
Жената отметна завивката, изправи се и се приближи до масата. Движеше се като дебнеща котка. Голотата й не бе уязвимост, а броня. Дългата й кестенява коса беше разпусната от воинската опашка. Не бе млада и преди много години вражески меч беше оставил следите си по ребрата й. Тя се наведе над картата и посочи нещо.
— Погледни тук. И тук. И тук. Ако беше на мястото на Славен, защо едновременно щеше да атакуваш всички тези градове, след като не разполагаш с достатъчно сили, за да ги задържиш под своя власт?
Сенч не отговори и тя плъзна показалец, за да посочи друга точка.
— Нито едно нападение не е било особено изненадващо. Събралата се там планинска войска е била отблъсната към тези две села. Втора част отстъпила към трето село. Сега виж къде няма планински сили.
— Но там няма нищо, което да си струва атаката.
— Вярно — съгласи се жената. — Но някога оттам минавал търговски път, през по-малкия проход ето тук, и той водел към сърцето на Планините. Този път заобикаля Джаампе и поради тази причина вече не се използва често. Повечето търговци предпочитат маршрути, които минават и през столицата, и през по-малките градчета.
— Какво тогава цели Славен? Да го превземе и да го задържи ли?
— Не. Там изобщо не са се мяркали войски.
— Накъде води пътят?
— Сега ли? Наникъде, освен до няколко уединени селца. Но една малка част може бързо да се придвижи по него.