Читать «Президентски времена» онлайн - страница 4

Поизмъчи юрисконсулта на кооперацията, за да попълни бързо документите. Хвърли някой и друг лев в общината на който трябваше за да му дадат едно малко строително петно на едно много посещавано пазарище до стария павилион за „скара-бира“. Един полупиян тенекеджия цяла седмица му кова и заварява тенекиите на бъдещата бръснарница, която в крайна сметка доби приличните габарити два на три метра. По специална инструкция на вратата бяха заварени три халки, за трите огромни руски катинара и една за заключване на зеления му велосипед. Проблемът с бръснарския стол реши както се казва „от воле“.

Шефът на кооперацията, винаги негов човек, бракува точно стола на който доскоро работеше и заедно с полуглухия си бивш колега го довлякоха до новосъздадената тенекиена постройка. Кебапчийката пък, след няколко шокиращи комплимента, се съгласи да му позволи бързо и евтино да електрифицира фирмения обект, директно от електротаблото на кебапчийницата.

Не мина и една седмица и Пеци вече седеше усмихнат на малка дървена пейчица пред, забележете „неговата бръснарница“, и чакаше първите си клиенти. И те не закъсняха.

— Пеци, трябва да му теглиш на това чудо една тревисто зелена боя.

Нали знаеш, данъчните като минат през пазарището най-напред се отбиват там, където няма цветова маскировка. — посъветва го един.

Забележката като че ли беше уместна. На следващият ден тенекеджията, за две добре изстудени бири така маскира новата бръснарница, че тя стана почти незабележима за данъчното око.

— Каква е тази бръснарница без фирмена табела? — подсети го втори.

Три часа Пеци се поти с четката над едно парче ламарина, но накрая ламарината с думата „бръснар“ се развя като знаме на един метален прът, на височина недостъпна от злосторници.

Четейки ежедневника трети клиент прокоментира: — Пеци, много са ти стари вицовете. Нямаш ли нещо такова дето се пуска на касетка? Не си ли слушал новите парчета на Шкумбата?

Пеци бе абсолютно съгласен с него. Така че не мина много време и от бръснарницата му се понесоха на вълни смеховете на клиентите слушащи малкото касетофонче бълващо подбрани по негов вкус еротични вицове.

Постепенно стените на бизнес обекта се покриха с фотоси на голи задморски красавици.

Получи се нещо като фототапет, целия нашарен с кабърчета. Неусетно Пеци стана най-конкурентно способния и най-евтино работещия бръснар на целия краен градски квартал. Това нарои цял куп нови нови негови приятели и познати.

В жилищната кооперация, досами бръснарницата живееше един, вече втора година безработен инженер, който всички наричаха фамилиарно Киро. На същият този Киро му се отдаваха безпроблемно електротехниката и електрониката. След няколко думички, разменени край бръснарския стол, Киро стана за аламинут време лицензираната поддръжка на бръснарския инструментариум на Пеци.

Същевременно, на вехтия си японски касетофон, срещу заплащане, правеше аудиозаписи на най-новите еротични вицови хитове, които бръснаря намираше незнайно откъде. Парите, както се казва, потекоха като по божа благословия.