Читать «Президентски времена» онлайн - страница 5

През шестата година от „избухването на демокрацията“ безработицата съсипа Киро. В сковаващият студ на наближаващата Коледа, той се връщаше премръзнал от службата за социална помощ, помрачнял и озлобен. Една млада и понапълняла от седене до бюрото служителка, с мързеливи, целите в златни пръстени ръце, току що, хокайки го, му беше отказала така нужната парична помощ за отопление. На завоя до бръснарницата за лош свой късмет, се сблъска с Пеци.

Последният беше гушнал под дясната си мишница голям бял пуяк, зиморничаво притворил очи очевидно нехаещ за близката си съдба. Киро не можеше да знае за дългогодишните традиции на Пеци и при вида на пуяка преглътна мъчително и се спря.

— За Коледа е! Ще се въргаля в кисело зеле. — отговори на още незададения въпрос бръснаря.

— Да знаеш какво червено винце пие-е — продължи унесен той, без да съзнава моментното душевно състояние на Киро.

— Социалните ме прецакаха и тоя път. — жално изстена инженера.

— Прави като мене бе човек, стани президент!

— А от къде пари за регистрация, за начални стъпки?

— Всичко е далавера бе началник, разбираш ли далавера!

Киро беше по душа скромен и честен човек. Думите на Пеци го засегнаха. Съсипаха още повече смачканото му самочувствие. Не знаеше какво да отговори. Гледаше мазното лице на Пеци и нещо в него се бунтуваше, но нямаше сили да го изкаже. С тези няколко думи Пеци беше спечелил вече няколко черни точки в неговото съзнание.

Отмина Коледа! Отмина и зимата. Пред малката бръснарница клиентелата растеше. Пеци беше на върха на щастието, а съседът му Киро бе на върха на отчаянието.

Някъде в началото на май, нова и неочаквана среща ги събра пред бръснарницата. Тежко маневрирайки с кормилото на велосипеда, Пеци превозваше едно тъмнокафяво жално блеещо агне. Като видя Киро се провикна бодро:

— Иде Гергьовден, бе началник! Трябва да спазим традицията!

Гледайки невинното агънце, на Киро му причерня от глад.

— Жената ме натиска да продаваме лозето. И двамата сме без работа и няма какво да се яде.

— Бе нали ти казах да станеш президент! Почвай далаверата и си гледай кефа!

Това преля чашата на Кировото търпение.

— Абе, ти бъзикаш ли се с мен, бе човек?

— Я погледни! Зад бръснарницата ще вдигам нов бизнес обект. Жената ще продава там дамско бельо и разни други дреболиики. Ама ме е страх да правя фирма на нейно име. Каквато е шушумига, ще ми донесе някоя беля. Аз ще бъда президент на двата обекта!

— Какъв президент си ти бе? Я се виж! Президент с алаброс „а ла Елвис Пресли“ и мустак „а ла Радж Капур“. Такава скица прилича ли на президент? Всеки ден се гледаш на огледалото! Е, какво ще кажеш?

В близките пет години никой още не беше отправял такава обида към Пеци. Явно самочувствието му и друг път бе накърнявано с тези конкретизиращи забележки, защото лицето му изведнъж почервеня, очите му се опулиха и устата му избълва:

— Ай сиктер бе нещастник такъв! Ела ти да се огледаш, за да видиш какъв мизерник си!