Читать «Президентски времена» онлайн - страница 3
Алекс Болдин
Не му мисли много, въздъхна пак, и рече:
— Шефе, там до нас има една нова бръснарница. Мястото е добро. Да пробвам с ножицата а?
— Готово Пеци, ти ми махна грижата! Вземи лист и пиши молбата!
Така Пеци стана бръснар. Трябваше да става рано, защото работата беше на смени. Но пък и какви ли бяха тези смени, не лееш метал я. Престилката му я ушиха по поръчка, нали на половината шивачки от цеха им беше любимеца на сърцето. Колегата по смяна също се оказа разбрано момче. Малко не чуваше, но си имаха думата.
Трудно бе само в началото. Бръсненето не мина без порязване на претенциозни клиенти.
Понякога объркваше и прическата, но за да заличава фаловете, залепи до огледалото на стената изрязани снимки на добре подстригани мъже от немски списания, с една дума „Работим по каталог!“. Обръщението „началник“ му спечели много нови приятели. Занаята се печеше усилено, и живота като че ли не беше толкоз лош.
„Избухналата демокрация“ хвърляше непрекъснато шокираните хора на трудовата борса. Растяха цените. Фалираха банки. Смениха и социолозите по телевизията. Новите, които се появяваха не вдъхваха вече предишния оптимизъм. Вестниците започнаха да се пълнят със описания за престъпления и апокалиптични картини.
Трябва да се признае, че Пеци не пропускаше никаква информация. Та нали открай време си е било така. Учител, поп и бръснар са били най-информираните българи в историческото ни минало. На салонната масичка в бръснарницата винаги се мъдреха най-актуалните, ежедневници. Нямаше клиент, с който между две бръснарски контри, да не се коментира цената на салама или сиренето. Така че, Пеци се оказа добре информиран за протичащите събития и съвсем скоро, отново, като черни буреносни облаци го налегнаха мрачните мисли. „Ами да, всичко е тръгнало към частното! И тази бръснарница след някой ден, и тя! И какво тогава? Ами ясно, чао Пеци, ей я трудовата борса!“
Това не биваше да става. Самата мисъл за това го лиши от сън. Трябваше нещо да се предприеме.
Най-влиятелните му приятели, с които си правеха незабравимите банкети и те бяха вече без работа.
Лошият късмет на българина препускаше шеметно към пропастта на мизерията. Горе долу в тези паметни години се появиха в употреба и новите чужди думички „фирма“, „президент на фирма“, „бизнес“ и т.н. Те бяха символ на новите спасителни сламки за давещите се, чиито брой непрекъснато растеше. Повече от половината българско население се втурна да създава фирми и да става президент на фирма.
Редиха се километрични опашки пред бюрата за узаконяване на фирми. Скоростно се попълваха документи. Пускаха се в ход всички възможни оръжия за постигане на заветната цел. Адвокатските консултации позакръглиха спестовните влогове на цял екипаж прависти. Оформи се живописната социална картина, нещо подобно като „Търсене на злато в Клондайк“.
След две безсънни нощи Пеци реши: „Ще създаде еднолична бръснарска фирма, а той — е, ще стане президент. Звучи много добре, нали? Нещо като президент Рейгън. Нали и той е бил второстепенен холивудски актьор, а сега е «президент ъф дъ юнайтид стейтс ъф америка».“