Читать «Президентски времена» онлайн - страница 2

Горе-долу по това време бирата стана любимата му напитка, а добре изпечената агнешка плешка се превърна в задължително празнично меню.

Въпреки, че обичаше да му казват „другарю началник“, Пеци не обичаше много много да се бута в партийни членства и да ходи на партийни събрания. В тесен кръг обичаше да казва, че е християнин, макар че не знаеше и пътя до черквата. Християнството, обаче оказа значително влияние на хранителните му навици. Агнешката диета по Гергьовден се заменяше с птича по Коледа, и за да уточним 5–8 килограмова пуйка, задължително с бял цвят.

Новите навици на Пеци оказаха подчертано лошо влияние на външния му вид. Някъде около времето когато чукна средна възраст се появи и биреното му коремче. Един голям абсурд беше той да се откаже от тези неща и затова без да прави значителни усилия най-после се примири и остави тялото си на спокойствие, да се развива както му диктува съдбата.

Но времената както всички се уверихме се менят. Ерата на „развития социализъм“ си отиде и както някои партийни масовици обичаха да казват, спрягайки глагола за революцията, „избухна“ ерата на демокрацията. Малко грубичко звучи, но това е точната дума защото доведе до значителни катаклизми в българското общество.

Най-напред партийните секретари трябваше да направят внимателен подбор сред хората които трябваше да бъдат на работа. След това този подбор стана невнимателен, бих казал стихиен, а накрая и самите партийни секретари останаха без работа. Процесът беше всеобщ. Хората останаха без работа а заводите останаха без хора. Като капак на всичко накрая заводите взеха, че се скапаха, защото друга логика както всеки знае няма. Някои казваха, че така се раждало новото светло бъдеще за българина.

Пред телевизионните екрани шокираните потърпевши поглъщаха жадно прогнозите на едни и същи социолози за най-различни западни социални модели, и чакаха да стане обещаното чудо. Но чудото не стана. Всичко отиваше на зле.

Както всеки прагматичен, средностатистически българин и Пеци усети шамаросващия полъх.

Не му се искаше да смени „началството“, но един хубав ден партийния го извика и меко и лицемерно му каза:

— Пеци, времето се промени, приятели сме знаеш но трябва да се влезе в производството, нещо там шефовете се сетиха за дипломите ти и нали се сещаш, няма начин.

На Пеци моментално му изтръпнаха краката. Когато първата вълна на ужаса премина, след дълбоко въздишане, с мъка отрони:

— Ами шефе, като няма друг начин, поне да бъде там където падат повечко пари.

— Дадено бе мой човек! За тебе ще направя всичко. Огледай се, избери, и кажи. Само че, да бъде във възможностите ми.

Тези думи завариха обаче Пеци подготвен. Той доста време си мислеше по въпроса „Ами какво ще правя, ако ме съкратят?“. Оглеждаше, премисляше коментираше с жената, и най-сетне реши „Ще стана бръснар!“. От гребен и ножица плюски не се правят. Пък и никой бръснар досега не е умрял от глад. Ей така, разбираш ли, цял ден с бяла престилка, като доктор! Ще дойде някой приятел, ще каже някой виц, времето ще мине, а в джоба парички, парички!