Читать «През лицето на света» онлайн - страница 34

— Колко на брой са преследвачите ти? — запита Хал.

— Четирима.

— Само четирима! — Индретт изглеждаше объркана. — Какво биха могли да сторят четирима срещу една стотица?

— Да ги убият с лекота — каза мрачно високият мъж. — Или да ги убият бавно, или както си решат. Виждал съм ги да го правят. Тези четиримата биха могли да се изправят срещу цял град. Ще минат през селото и няма да пощадят никого, ако сметнат, че това ще ги доближи до мен. Не ми отне една година да се върна, защото съм си загубил пътя. Не, опитах се да ги отведа където и да било, само не и тук. Ала не съумях да се отскубна и ето ме сред вас. И трябва да кажа, че колкото по-скоро напуснем това село, толкова по-добре ще се почувствам.

— Кои са тези четирима преследвачи? — запита Лийт.

— Брудуонски воини, Махди Дащ. Или казано на нашия език, Сърцето на пустинята. Нам са по-познати под фалтанското си име: Повелителите на страха. Преди хилядолетие Махди били сред авангарда на Брудуонските армии, завладели Фалта. Те са тайно общество, нещо като посветено на насилието братство. Обикновените брудуонци се ужасяват от тях.

— Манум — Индретт запита разтревожено, — какво те прави тъй важен, че четирима убийци да те преследват из севера в продължение на година? Какво искат от теб? Ако притежаваш нещо желано от тях, защо просто не им го дадеш?

— Защото това, което имам, онова, което те искат, се намира в главата ми. Не би имало полза да им го дам, ще ме убият тъй или иначе. Знанието ме прави опасен и те ме искат мъртъв преди да съм имал възможността да го споделя с друг. Помниш, че бях пратен на мисия в Брудуо от кралския фирейнски двор. Изглежда някакви слухове достигнали до ушите на краля, слухове за възраждането на брудуонската сила. Той искаше да бъдат разследвани и прати да ме повикат. В старческото си слабоумие бе забравил, че вече не съм Търговец и съм се преместил на север, за да започна нов живот с бижуто на короната му — той се усмихна на Индретт, но тя не отговори. — Спомняш си деня, когато пратениците не желаеха да ме изслушат. Помниш как се почувствах. Изглеждаше като някаква съшита с бели конци история, изфабрикувана да ме прати на сигурна смърт въз основата на някаква нищожна ревност от двора и подписана от изкуфелия крал. Само че не се оказа подобна история — каза Манум, снижавайки глас. — Слуховете са истина. Брудуо се готви за война. Това ми знание е достатъчна причина преследвачите ми да искат смъртта ми. Но аз зная дори повече, много повече; повече и от самите гонители. Това знание трябва да бъде предадено на краля. Макар че какво ли ще направи с него… — Търговецът поклати глава.

— Старият крал е мъртъв, Манум. Умря преди месец. Принцът още не е достатъчно възрастен, за да се качи на трона и Уисула пое регентството.

Манум поразен се взираше в жена си.

— Уисула? Как са могли? — той изпусна дълга въздишка. — Уисула! Най-възвишени! Това променя всичко.

Хал се изправи и доближи осиновителя си.