Читать «През лицето на света» онлайн - страница 32

Фигурата в плаща се обърна към него и за миг свали качулката си. За момент Лийт можеше да мисли единствено за фигурка от брезова кора, сетне нададе приглушен вик.

Баща му.

Глава 3

Фалта и Брудуо

— Нито дума! — просъска майка му. — Ела, отиваме си у дома. Ще чуеш всичко по пътя.

Измъкнаха се от палатката през странична цепка и се намериха сред лек снежец.

— Палтото ми остана вътре — възкликна Лийт.

— Ще го вземеш утре — каза майка му. — Сега трябва да се приберем.

Качулатата фигура вървеше до Лийт, поставила ръка на рамото му.

— Как се справяше, синко?

— Всичко е наред — отговорът не означаваше нищо, не се бе чувствал добре, но какво друго можеше да каже? Как да обясни на баща си чувства, с който самият Лийт не беше наясно?

Бавно вървяха надолу по могилата и откриха пъртината към главния път. Манум пренебрегна пътеката и ги поведе по пряк път през полетата.

— Не може да използваме пътищата. Не мога да си позволя да бъда видян от други прибиращи се — прошепна той. — Трябва да побързаме.

— Защо да не може да бъдеш видян? Защо трябваше да напускаме шатрата? — запита Лийт, объркан.

— Не искам никой да узнае, че съм се върнал. Вкъщи ще обясня — изпълнен с напрежение, гласът му никога не бе звучал толкова уморено.

Снегът вече валеше малко по-силно. Ароматът му се носеше из въздуха, свежа миризма, не асоциираната с обилен снеговалеж влажнота. Хладната луна стоеше ниско на хоризонта пред тях, пълнотата й прикривана от преминаващи облаци. Слабо отразеният отблясък на снега предоставяше достатъчно светлина, за да може малката група да открива пътя си през полята и ниските каменни огради на селото.

Манум изръмжа, докато се прехвърляше през последната ограда.

— Ти си ранен! — проплака Индретт.

— Ммм. Преди няколко дни. Нищо, което малко почивка не може да излекува. Не че се очертава такава. — Той потри десния си крак зад коляното. — Студът не му се отразява добре. Не осъзнаваш колко е студено тук, докато не напуснеш.

— Тогава ми напомни да попътувам някой ден — отвърна Индретт.

— Почти стигнахме — нежно каза Хал.

Седяха край слабия огън и за известно време се вглеждаха един в друг. Лийт изследваше очертаното, угрижено лице на баща си в проблясващата светлина на пламъците; лицето, липсващо от брезовата фигурка.

Накрая Хал наруши тишината.

— Ще ми позволиш ли да погледна крака ти?

— По-късно — бе отговорът.

— Какво му се случи? — запита Лийт.

— Преследваха ме — Манум въздъхна изтощено. — През по-голямата част от годината бях преследван от място на място във Фалта и Брудуо. Понякога си мислех, че съм се отскубнал, но те винаги се появяваха отново. Преди около седмица скъсиха разстоянието между нас, докато пресичах границата на Фирейнс. Пуснах коня си на брега на Фоннделва, а аз преплувах реката и хвърлих туниката си в нея. Затичах да се скрия между дърветата, но се препънах в заешка дупка и си нараних коляното — изсмя се кратко. — Вероятно това спаси живота ми. Те излязоха от гората точно след падането ми. Видях ги да спорят минута или две, сетне пришпориха конете си и поеха след животното ми.