Читать «През лицето на света» онлайн - страница 33

— Кои бяха тези, които те преследваха? — Индретт запита съпруга си.

Манум въздъхна:

— Трябва да разкажа цялата история. Проблемът е, че не разполагаме с време. Вижте — настойчиво рече умореният мъж, — трябва да се махнем оттук. Това място вече не е безопасно. Вероятно отсега нататък около мен изобщо няма да е безопасно.

— Да се махнем? — чу се хор от гласове.

— Да. Няма да спрат да ме търсят и със сигурност ще ме открият, ако остана тук. Всъщност те вероятно вече знаят къде приблизително живея, но ще им отнеме известно време да догонят коня ми. Поне няколко дни би трябвало да съм в безопасност.

— Да напуснем Лулеа? — запита тихо жена му.

— Може би дори Фирейнс. Може да успеем да се установим в Уиндрайз или в някое от селцата далеч на север, но ми се струва, че най-спокойни бихме били в страна като Плоня или дори Трейка.

На Лийт му се зави свят. Да се махнат? Умът му все още се рееше из голямата шатра във Фалтуейт Енд, наслаждавайки се на комплиментите на тълпата, наблюдавайки как Стела арогантно обхожда семейство подир семейство, а майка й Херца сияе на заден план. Да напуснат Лулеа? Не можеше да напусне. Не и когато хората най-сетне бяха започнали да му обръщат внимание.

— Търговците винаги поемат на път — казваше баща му. — Просто съм решил този път да взема и семейството си. В крайна сметка, нямало ме е близо две години.

— Никога няма да разберат такова бързо напускане — отвърна Индретт. — Ще се разчуе из окръга. Ако преследвачите ти те последват тук, със сигурност ще намерят стотина, готови да ги напътстват водачи.

— Няма време да се сбогуваме със селото. Дори мисля, че би било опасно, ако селяните знаеха. Би било опасно така или иначе за всеки, останал тук, но за това нищо не мога да сторя. Вероятно можеш да си вземеш сбогом с неколцина доверени приятели — такива, за които си убедена, че ще си държат устите затворени поне за малко; докато аз ви чакам на Северния път. Разчуването на историята е неизбежно, но по това време ще сме се отдалечили значително. Няма да ни открият.

Индретт погледна настойчиво съпруга си.

— Но защо изобщо да напускаме? Защо не разкажеш на селото какво се е случило? Те ще дадат хубав урок на онези странници. А ако трябва, мъжете от Вапнатак може също да се притекат на помощ. След като прокудим преследвачите, ще заживеем спокойно — надеждата в гласа й не можеше да бъде сбъркана.

— Не разбираш. Казвам ти, трябва да се махнем! Не просто заради самите нас, но и защото селото е застрашено. Не познаваш онези хора. Те са безпощадни, безмилостни. Ще убият всеки, изпречил се на пътя им. Във Вапнатак няма достатъчно мъже, които да ги спрат. Ако не бяхме толкова уморени, бих настоявал да тръгнем още тази нощ.