Читать «През лицето на света» онлайн - страница 31

Успя да достигне ръба на кръга непосредствено зад Снаер, без да бъде забелязан. Лийт не беше сигурен дали това беше проява на добро актьорско майсторство от страна на високата фигура — или младежът действително не виждаше маскирания Сумар, но тесните очи на черната маска не бяха направили опит да последват движението му. Стела очакваше традиционния край на Пиесата и започна нежно да се измъква от хватката на Снаер. Лийт пристъпи към нея, но вместо да я отскубне, се хвърли на земята пред високата зимна фигура.

Селяните ахнаха. Сумарът се бе проснал по лице в прахта и с протегнати ръце молеше за освобождаването на Фалла.

Това действие определено свари Снаер неподготвен, тъй като няколко мига не последва никакъв отговор. Лийт лежеше проснат на земята, надявайки се черният младок да реагира по начина, който очакваше. Снаер бавно повдигна обут в черен ботуш крак и стъпи на врата на Лийт, изкрещявайки триумфално. Унижението на Сумар бе пълно.

Но това бе действието, на което Лийт разчиташе. Ръката му се стрелна, грабна другия крак на Снаер и го дръпна рязко към себе си. Едрата фигура се олюля, сетне падна по гръб, разпръсквайки група селяни и стоварвайки се върху платнището. Напрегнатата Фалла се бе отскубнала веднага, щом усети високото момче да губи равновесие, за да не падне заедно с него. Лийт нежно я хвана с дясната си ръка и пристъпи към опитващия се да се изправи Снаер. Сумар стъпи върху врата на повалената фигура и с жест подкани Фалла да стори същото. Пролетта и лятото се бяха обединили в напълно неочакван начин да надвият зимата.

Лийт прочисти гърло, сетне извика ритуалните слова:

— Зима чезне, нова година иде!

За момент бе тихо, сетне платнището изригна, обитателите на Долината ликуваха и ръкопляскаха одобрително.

Лийт бе зашеметен, докато двамата със Стела се намериха заобиколени със селяни. Дори Ланка бе аплодиран, когато се изправи на крака, печално потърквайки одраните си лакти. Лийт дочу гръмливия глас на хауфута:

— Ако не бях се уверил лично, че тези тримата са били разделени, щях да се закълна, че са уредили цялата работа.

— Отклоняваше се от историята, момче — изхриптя познат глас до него. Напук на резките си думи, дори Кърр изглеждаше доволен. Всеки изразяваше одобрението си.

Лийт и Стела свалиха маските и се вгледаха един в друг. В погледа й имаше оттенък на смях, сякаш бе знаела какво се бе опитвал да направи и го смяташе за глупаво. И двамата знаеха, че тя бе тази, която бе го спасила от посрамване и бе заслужила хвалебствията на тълпата. Костваше му усилие да овладее гласа си.

— Благодаря ти — каза той. Това бяха първите казани от него към нея думи от деня преди месеци, когато я бе поканил да се разходят край езерото. Тя кимна и се извърна. Погледът, който му хвърли, можеше да означава всичко.

Младежът бавно отиде до ъгъла, където седяха близките му. При тях имаше и трета фигура, обвита в наметало с вдигната качулка, потънала в дълбок разговор с майка му. Раменете трябваше да му подскажат, но не го сториха. Той се приближи, очаквайки още от комплиментите, които му бяха завъртели главата, но вместо това Индретт му направи знак да седне при тях в тъмния ъгъл на огромната шатра; и друг, с който го призова към мълчание, когато понечи да заговори.