Читать «През лицето на света» онлайн - страница 304

Когато най-накрая бил изтласкан — дали заради болест, както казвали едни; кръвосмешение, отслабило войските му, както твърдели други; или чрез въстание, както настоявали самите инструърци — управлението му било заменено от Съвет, съставен от южните фалтански нации. През 173 г. представители на цяла Фалта били включени — търговията интересувала новото поколение повече от древните дрязги. Оттогава официално съществува Съветът на Фалта. С този могъщ и непроницаем орган искаха да се срещнат членовете на Компанията — ако успееха да влязат в града.

На следващия ден след заминаването на музиканта и неговия спътник от Инч Чантър, през полетата вървеше друг чужденец в уайдузки дрехи. Зад него се влачеха парцаливите затворници от Адунлок — или поне част от тях, онези, които чужденецът бе успял да събере след пръскането им в бурята. Те бяха трейканци, повечето родом от околните места, и бяха смятани за мъртви. Затуй радостта на хората при вида на изгубените си синове и дъщери не знаеше граници. На чужденеца бе оказана голяма чест, ала нему не беше до празнуване. Настойчиво разпитваше за рошав младеж и узна с удивление, че е изпуснал сина си с по-малко от дванадесет часа.

Бурята бе пръснала и уайдузите, ала не ги беше поразила. Те обградиха защитения със стени град, твърдо решени да отмъстят за смъртта на Талон, убит в Уамбакалвен, утробата на Майката земя. Връщащите се у дома фермери бяха спрени от размахалите мечове уайдузи, никой не можеше да влезе или излезе от града през двете порти. Колкото и да се искаше на Манум да се впусне след сина си, сега не можеше да го стори.

— Какво искат? — запитаха го градските старейшини.

— Нас — отвърна Манум. — Мен и останалите бегълци.

— Какво си им сторил, та те преследват така усилено?

— Убих един от пазачите им; освобождаването на предназначените за жертвоприношение също не е допринесло за престижа ми.

— Сторил си храбро и благородно дело — рекоха му старейшините. — В този момент ти си героят на този град. Ала след седмица или две без храна или прясна вода и мнозина от хората ни изоставени извън стените на града, присъствието ти ще се радва на все по-малък ентусиазъм.

— Разбирам. Ала какво ни пречи просто да ги изтласкаме? Край стените ви има най-много две дузини уайдузи. В града трябва да има повече от стотина здрави мъже.

— Които несъмнено желаят да останат такива.

— Искате да ми кажете, че трябва да се предам на тези убийци? — Манум разпалено огледа насъбралите се в пищната стая, ала всички отбягнаха погледа му. — Значи просто излизам и се нанизвам на остриетата им?

Един от присъстващите прочисти гърло, никой не отговори.

Манум усети надигащия се гняв.

— Пък може и да го направим събитие! Може да се съберете по стените и да гледате, а аз ще се провиквам, за да знаете как се чувствам, докато ме разсичат. Или може би това ще допълни мита за храбрия странник, жертвал се за благото на града?

Мислех си, че животът по тези места, тъй близо до Клоувънхил, изисква известен кураж, ала явно съм се лъгал. Поне ми дайте меч, за да мога да умра достойно. Нека смъртта ми тежи на съвестта ви!