Читать «През лицето на света» онлайн - страница 302
Рассел Киркпатрик
Ала плешивият бе насочил вниманието си към млада двойка, които му показаха някаква жълта хартия. Портата се отвори и те бързо закрачиха към града.
Докато двамата пътници гледаха, редица хора показаха подобни хартийки и получиха разрешение да продължат. Дойде ред на семейство с неколцина деца, чийто баща не разполагаше с пропуск. Дори будният Фемандерак едва не пропусна дискретната размяна на пари, портата бе отворена и семейството пое по моста.
Фемандерак се обърна към Лийт:
— Очевидно това е пореден инструърски трик за лесна печалба. Прочути са с това. Ела, трябва да открием как да се сдобием с такива хартийки — или по-скоро да спечелим пари, с които да си ги купим.
След дълго, безплодно разпитване, в което болшинството от местните не искаха да обсъждат темата, Фемандерак най-сетне узна, че градът въвел такса за всички деюверани, работещи в града, и намирайки мярката за удачна, разширил обхвата й, така че всички, желаещи да влязат, трябвало да платят. Единственият начин за отбягване на таксата било сдобиването с разрешение от кмета на града. Първоначално това представлявало привилегия само за важните лица, ала сетне се бе разчуло, че въпросните разрешения можели да бъдат закупени от определени градски сановници на много изгодна цена.
— Освен Инструър, има ли някакво друго място, откъдето да си купя жълта хартия? — запита гневно Фемандерак.
Информаторката му поклати глава.
— Значи трябва само да ида в Инструър и да намеря нужния човек, от когото да си я купя. Но не мога да мина моста без въпросната хартийка. Това трябва да е нечия представа за шега!
Лийт имаше предложение:
— Може би ще намерим хора, които са готови да продадат пропуските си.
— И с какво ще им платим? Забравяш, че нямаме пари. А тази дама тук каза, че един пропуск струвал колкото двудневна работа.
— Няма ли друг път в града?
— Очевидно не — отвърна философът, ала погледът му бе отправен към редицата рибарски платноходки край брега.
Привечер откриха рибар, съгласил се да им осигури пропуски в замяна на помощта им при вечерния улов. Така няколко часа по-късно две изморени и вмирисани фигури слязоха от лодката под погледа на полумесеца и прекараха няколко зъзнещи часа, докато чакаха да съмне и портата да бъде отворена.
— Ще запомня това — рече Фемандерак, докато се протягаше. — Тук открихме толкова вежливост, колкото и на Клоувънхил.
Лийт сви рамене:
— Поне не се опитаха да ни хвърлят в някоя яма.
— Че какво е бюрокрацията, ако не точно това — яма? Това бе абсолютно ненужно!
Лийт поклати глава. Бяха рискували живота си — и поне един от спътниците им бе умрял — за да донесат предупреждение до този величествен град, а на края на пътуването им бе отказан достъп, та трябваше да се промъкват като престъпници. Ако така щяха да се изпълнят предсказанията за въздигнатост, Лийт предпочиташе незабавно да се обърне и поеме към дома.
