Читать «През лицето на света» онлайн - страница 303

Сградите му действително бяха значимо архитектурно постижение, а улиците говореха за дългата история на града, ала Инструър далеч не беше толкова велик, колкото се опитваха да го представят обитателите му. Това се дължеше до голяма степен на събитията около основаването му. Когато Първородните бяха дошли в Строукс преди повече от две хиляди години, бяха открили глинени къщурки край делтата на Алениус, реката на реките. Безцеремонно били построени два града — Инна на северния и Струър на южния бряг. Това деление отразявало разединеността на Първородните за притежанието на Джугом Арк, Стрелата на единението, символ на благоразположението на Най-възвишения. В продължение на едно поколение обитателите на двата града се гледали, ала не предприемали нищо един срещу друг. Когато било взето решение Бюрей да отнесе стрелата на юг, между градовете било постигнато помирение и те заработили заедно. В крайна сметка от този съюз изникнал трети град, обгърнал острова в средата на Алениус. Така се родил Инструър.

Архитектите му възнамерявали да го превърнат в столица на света, строейки невиждани дотогава във Фалта сгради, дори това да било финансово неоправдано. Многократно спекуланти подхващали грандиозни планове, многократно заемодавците си искали парите и плановете пропадали, ала върху руините им изникнал величественият град. След спекулантите дошли търговците, обявили цялата западна част на града за своя, издигайки обширни складове и протягайки дълги кейове, край които започнали да дирят пристан баржи и шлепове от цяла Фалта. Така за пръв път създали истинско богатство.

Вековете базиргянстване утвърдили Инструър като търговски център. С печалбите си градът спонсорирал науките и изкуствата, които процъфтявали през Златната фалтанска епоха във вторите петстотин години след падението на Дона Михст. Управниците на Инструър създали Зала на знанието по подобие на онази от древната Долина. Била издигната висока кула, по-скоро монумент на миналото им, отколкото като място за боготворение. Най-голямата и най-пищна сграда в града, Съвещателната зала, същевременно била и най-скъпата издигана някога постройка. Резбованите й тавани с години ангажирали най-добрите занаятчии. Главното й помещение се простираше над хиляда и петстотин фута дължина, със стофутов таван. Тук се съхраняваха най-ценните произведения на изкуството — картини, скулптури, композиции — от всички поколения; Съветът на Фалта я бе избрал за свое седалище.

Солидният град бе превземан само веднъж и то без бой. Брудуонската инвазия сложила край на Златната епоха, когато на полята край Строукс, на няколко левги от Инструър, превъзхождащите армии на Рушителя нанесли поражение на южните фалтански сили. Югът бе запомнил само, че Северът не му се бе притекъл на помощ, ала бе забравил бурята, отрязала пътя на северните войски. Рушителят влязъл необезпокояван в Инструър и управлявал сто години.