Читать «През лицето на света» онлайн - страница 301

— Защото са богати — изръмжа той. — Колкото повече имат, толкова повече го пазят.

— Ако пътувах сам, отдавна да бях умрял от глад — Лийт потри стомаха си. Гладът с нищо не допринасяше за разведряване на лошото му настроение, предизвикано от седмиците бродене.

Фемандерак се изсмя:

— Щяха да ти дадат да работиш в замяна на храната. Естествено, щеше да ти отнеме шест месеца да стигнеш до Инструър.

— Тук не ми харесва.

За Лийт хората в Деювър изглеждаха по-затворени от тези на север. Изгубиха сравнението със собствените му съселяни, дори и с фенните, а за сравнение с фодрамите изобщо не можеше и да става дума. Говореха на общия език само в крайна нужда и бяха в най-добрия случай безразлични към пътниците.

— Тогава остави говоренето на мен, макар да не е сигурно какъв успех ще имам. Не минах оттук, когато се отправях на запад, вместо това решавайки да поема по северните пътища през Асгоуан и Хаурн, влизайки в Трейка през Бели зъб.

— Надявам се Инструър да не изглежда така.

— Не е — отвърна тайнствено Фемандерак. — Много по-различно е.

Накрая, в последната седмица на юни, сред неизпитвани досега от Лийт жега и влажност, достигнаха до нещо, което на пръв поглед изглеждаше да е езеро, върху което имаше мост, изчезнал в далечината.

— Алениус — оповести философът. — Още час и пристигаме.

— Това е река? — невярващо запита Лийт. — Със сигурност няма толкова вода във всички планини на света!

— Наистина е река, всъщност дори реката. При пълноводие се простира на много мили, покафеняла от довлечената тиня; така поне ми казаха местните, когато бях тук миналата година. Забеляза ли как Западният път се вие по върха на източния бряг? Така остава непокрит при преливанията — освен при най-големите. Това е било построено, очевидно, след брудуонската инвазия, когато войските на северна Фалта били отрязани от Инструър от наводнение.

Говорейки, Фемандерак бе стъпил на моста, ала плешивец затвори дървена порта под носа му.

— Никой не може да прекоси Дългия мост без пропуск — изръмжа той.

— Чий пропуск? — запита обърканият философ.

— Щом питаш, значи не разполагаш с такъв — бе резкият отговор. — Движение.

— Миналата година нямаше такова нещо!

— Страннико — рече мъжът с преиграно търпение, — тази година вече има. Само това е от значение.

— Но ние трябва да идем в Инструър! — викна Лийт.

— Влезте откъм Строукс. На тамошния мост няма бариера.

— И как, добри ми господине, да отидем до Строукс — мрачно отвърна Фемандерак, — когато единственият отвеждащ на юг мост е този?

Плешивият сви рамене. Зад тях бяха започнали да се струпват хора.

— Бъди разумен! — викна философът, вбесен от натрапчивостта на пазача. — Просто искам да напусна Деювър и да вляза в Инструър!