Читать «През лицето на света» онлайн - страница 296

Лийт погледна към Фемандерак:

— Какво друго ни остава?

Лийт и Фемандерак придружиха трейканските ловци във втората каруца. Първата бе натоварена с труповете на два рогати елена, очевидно голям улов за тези места. Ловците се шегуваха за късмета, донесен им от чужденците.

Въздухът бе горещ и сух, спиращ всеки опит за по-сериозен разговор. Изцеденият Лийт се сви на дъното и се опита да отпочине, приспан от клатушкането на колата и равномерното чаткане на копитата.

Когато се събуди в късния следобед, въздухът бе още по-горещ. Никога не бе изпитвал подобна жега. Каруцарят си свирукаше и пееше весело под съпровода на конете, докато друг крачеше край него, свирейки на странен инструмент, който ту разтягаше, ту свиваше. Зад колите вървяха повече трейканци, отколкото бе имало в ловната дружина, очевидно всички работещи из полята се бяха присъединили към процесията. За момент Лийт бе объркан, до залез оставаха поне два часа, ала тогава Фемандерак го потупа по рамото и посочи назад.

На север се издигаше заплашителен облак, равностоен противник на онзи, който бе довял сняг в Брейданската пустош. Гигантът бавно се разстилаше към тях. Надвисваше над полетата, протегнал черни пръсти, и отпусна търбух над Клоувънхил.

— Читава буря се задава — отбеляза един от крачещите до каруцата.

— Кога ще се разрази? — поинтересува се Лийт.

— Има още време. Да се надяваме, че ще стигнем Инч Чантър, преди бурята да ни застигне.

Неколцина от ловците изръмжаха съгласието си.

— Що за оръжие е това? — запита луничаво хлапе, сочейки към арфата на Фемандерак?

Философът се изсмя:

— Това не е оръжие — отвърна той, — а музикален инструмент.

Очите на момчето се разшириха:

— Как работи?

— Нека ти покажа. Просто дърпаш струната… ето така… сега прокарваш пръст по струните… Как ти се струва?

Питането му бе излишно, момчето се смееше от удоволствие.

Фемандерак нагласи арфата и засвири в тон с тропота на копитата върху камъка. Лийт затаи дъх, ала сега звукът не бе усилен многократно от околните стени и за известно време младежът остана разочарован. Ала изкусният ритъм постепенно го заплени и той започна да си тактува по дъските.

Музиката привлече хората и те се насъбраха около каруцата. Един от мъжете започна да пляска с ръце и подкани останалите да се присъединят към него. Младолика жена извади от раницата си изящен струнен инструмент и също засвири. Каруцарят продължи да пее, песента му сторила се на Лийт по-скоро поредица от звуци, а не думи.

Когато наближиха хълма, върху който се намираше Инч Чантър, около каруцата имаше насъбрано значително множество, придърпвани от нотите. Ала бурята ги настигаше и могъщ пукот на гръм заглуши певеца. Музиката храбро продължи за около минута-две, ала нов, още по-силен гръм ги накара да се втурнат към градските порти. Не закъсня и трети, последван от светкавица. Фемандерак спря да свири.