Читать «През лицето на света» онлайн - страница 289
Рассел Киркпатрик
Компанията пренощува в Станлоу, най-голям от всички досегашни градове. Пристигайки късно следобед, пътниците се сляха с многобройните групи търгуващи и отседнаха в удобна странноприемница. На сутринта Кърр похарчи по-голямата част от спечелените от Южния маршрут пари, за да купи два коня — червеникавокафява кобила за жените и жилаво пони за багажа. И двете бяха много далеч от породистите коне, които нуждата го бе принудила да даде на фенните, ала фермерът се чувстваше добре отново да бъде сред тези животни.
Станлоу се намираше в завоя на река Сагон, където Мосбанк (наричана Фенбек от трейканците) вливаше студените си северни струи в снагата на по-бавната, по-топла река. Няколко левги на юг Уитвества внезапно свършваше, отстъпвайки място на обработваеми земи, сетне на ширнали се пасища, редувани с хълмове. Тези земи биваха наричани Северното мъртвило — Шийлдалиан Миур — защото дървета почти не растяха. През лятото там вилнееха горещи ветрове, долетели от Клоувънхил. Тези вихри, наричани от местните Духала, довяваха такава горещина, че много малко от посевите можеха да издържат на последвалата зима и това бе принудило по-голямата част от земята между Станлоу и Ашдаун да бъде изоставена.
Тук Западният път разсичаше земите прав като конец, свързващ двата града по възможно най-краткия маршрут. Строителите му със сигурност бяха имали предвид интересите на бъдещите му потребители. Ала на членовете на Компанията, пребродили Брейданската пустош през зимата и спуснали се по Южния маршрут, историите за умрели от жажда пътници се сториха преувеличени. Прекосиха земята за четири дни. Гледката радваше окото на случайния пътник, предлагаща отдих от монотонността на Уитвества, а и пътуването беше много по-бързо. Единственият недоволен бе Фарр, комуто гората вече бе започнала да липсва. Струваше му се, че е оставил и брат си, и сърцето си под смекчената светлина на листата — и че сега е сам.
На третото утро след Станлоу Компанията се събуди сред бляскав, замръзнал пейзаж. През деня скрежта бе превърнала няколкото срещнати тополи в деликатни скулптури. Крайпътната трева се ронеше при допир, водите замръзнаха в коритата си. Температурата не се повиши през целия ден и след продължително събиране на съчки Компанията заспа под зоркия поглед на два огъня.
Дните сред Северното мъртвило бяха дни на съответстващо мълчание. Стела бе застинала в собствения си смразен свят, задоволявайки се само с кратки отговори на най-належащите въпроси. На Кърр се струваше, че Парлевааг се измъчва от тъга, в невъзможност да открие утехата на приятелството сред Компанията.
