Читать «През лицето на света» онлайн - страница 290

Оставаше Перду. Именно нему Кърр можа да повери част от водителските задължения. На третия и четвъртия ден двамата крачеха заедно начело, обсъждайки как да пристъпят към Съвета, разисквайки аргументация и подкупи. Кърр откри, че феннито е бавен, ала задълбочен мислител, способен да разсъждава, практичен човек, който не обичаше да спори, просто за да се намира на работа. Изглежда понасяше разделянето от семейството си по-лесно от останалите — а може би прикриваше болката си по-удачно. Разговорите с него позволяваха на Кърр да отбягва да мисли за собствената си мъка.

По принуда Компанията пътуваше със сгъстени редици. Кърр бе настоял Фарр и Перду да държат постоянно Хал под око, докато последният опитваше да се сближи с последователя, както Манум бе нарекъл младия брудуонец. Както винаги, Хал не говореше много с останалите, а изсъхналият му крак очевидно го болеше. Никой не можеше да каже дали отбелязва някакъв напредък с брудуонеца. За тях плененият воин бе едва овладяна стихия. Често изпитваха удивление, че все още е техен пленник, че не е разкъсал въжетата си с лекота, по подобие на някой легендарен гигант и не ги е смачкал небрежно като мухи. Всеки от Компанията се чудеше, защо брудуонецът не използва магическите си сили, за които ги бе предупредил Кроптър.

Пленникът напомняше на Хал за дивата котка, която бе открил в капан преди три или може би четири години. Беше огромна, много по-едра от котките, които неколцина селяни държаха за домашни любимци, отстъпила тихо при приближаването му. Поведението й го бе изненадало; бе виждал уловени котки, всички до една се мятаха яростно с размахани нокти. Ала не и тази. Изглеждаше, че не обръща внимание на болката; като че я нараняваше самото унижение от факта, че се е оставила да бъде заловена. Младежът бе чакал търпеливо цял ден, ала тя не му бе позволила да се приближи. Хал си спомняше как погреба трупа на другия ден.

Така че с брудуонеца бе търпелив; търпение, придобито от дългите самотни дни, прекарани в гората. Не направи нищо, с което да нарани гордостта на боеца. Следовникът не говореше никой от фалтанските езици, ала не го правеха и животните, с които Хал се бе сприятелявал. Разговаряха посредством сложна комбинация от знаци, думи и мимики, което значеше, че брудуонецът не можеше да скрие мислите си от младия фалтанец. Ала не бе отбелязан очевиден напредък и останалите от Компанията обсъждаха прекратяването на този рискован експеримент, предвид какво за малко не бе сторил последователят край Виндстроп Хаус.

Ала тогава Хал бе проявил небрежност, позволявайки на брудуонеца да използва магията си. Нямаше да допусне тази грешка отново. При всяка мисъл за пленника проверяваше бариерата, която бе поставил между последователя и източника на силата му.

Меките ашдаунски легла им предоставиха тъй нужния здрав сън. Компанията напусна разположения на хълма край река Лавера град едва по обед; и през руините на Инвърлоу Ийч, стария град, изгорял до основи преди петдесет години, продължиха пътя си. Говореше се, че никой не бил оцелял в пожара, изпепелил всяка къща. Останките определено потвърждаваха тези думи. Тревата и дърветата бавно си връщаха отнетата им от човеците територия. Обитателите на стария град бяха наследници на някогашните жители на земята, съумели да избягат от Първородните. Ала всички бяха погинали в обгърналия за минути целия град огън.