Читать «През лицето на света» онлайн - страница 277
Рассел Киркпатрик
— Сега! — викна Фемандерак, прибирайки арфата си. Изтича до вира и се хвърли вътре. Лийт го последва като насън. Вълните се затвориха след тях.
Вопли долетяха откъм пазачите, осъзнали кого са убили. Бяха отнели живота на новия си жрец и сега законът изискваше те също да умрат. Подириха с поглед нашествениците, ала от тях нямаше и следа. Това дойде в повече на воините, които захвърлиха оръжията и избягаха ужасени от гнева на боговете.
Двете армии изчакваха в подножието на Адунлок. Бяха изминали дълги минути след заобикалянето на фодрамите, ала уайдузите още не проявяваха признаци, че се канят да довършат започнатото. Ейксхафт ясно виждаше нарастващото раздразнение на вражеските предводители. Обърна се към хората си.
— Не ще умрем за удоволствието на тези убийци — прошепна дрезгаво той. — Решили са да ни отнемат достойната смърт в битка, така че ние сами ще си я вземем! Няма да чакаме повече! На оръжие!
Хората му кимнаха одобрително и се приготвиха, без да показват признаци за това.
— Ще ударим предводителите им — продължи лидерът, — страхливи мъже, които отказват да се бият, а пращат войници да умират вместо тях. Ще ги научим да воюват! Атакувайте и не мислете за защита!
Хората му се събираха, оформяйки единен юмрук, готов да удари.
— Напред! — изрева Ейксхафт, вдигнал високо меч над главата си, последен отчаян сигнал за щурм. — Победа или смърт!
— Победа или смърт! — фодрамите подеха вика, прогърмял силно към смрачаващите се небеса. Втурнаха се към изненаданите уайдузи, чиито ръце почиваха разсеяно върху дръжките на мечовете, сметнали битката за вече спечелена.
— Нека това стане песен, пята край фодрамските огньове! — изрева Ейксхафт, докато си проправяха път към вражеските водители. — За славата на Уитвества!
Хората му се присъединиха към този призив и започнаха да изтласкват уайдузите към Хелиг Холт колкото със силата на мишците си, толкова и с мощта на гласовете си. Стоящите в тила им уайдузи най-сетне осъзнаха какво се случва и се втурнаха напред, ала вече не можеха да ги достигнат.
И последният водител на уайдузите падна, посечен от острието на Ейксхафт. Фодрамите си бяха пробили път досами Хелиг Холт и се чудеха на ширналата се пред тях пропаст, по-мрачна и по-смъртоносна и от най-черната нощ. Уайдузите осъзнаха шанса си и нападнаха притиснатите фодрами. Лидерът обърна хората си и ги поведе срещу нападателите. Вражеските редици се разбиха във фодрамите като в скала и отстъпиха назад.
Уайдузите се приготвиха за ново нападение. Този път Ейксхафт ги изчака и изтегли хората си настрана в последния възможен миг. Чернотата погълна много от неуспелите да спрат устрема си уайдузи, които крещяха, докато падаха в обятията на своята богиня.
— Наш ред! — изрева Ейксхафт и поведе воините си в яростен наплив, буквално помел враговете. Някои от уайдузите положиха оръжие и замолиха за милост, други бидоха посечени и смазани, а трети избягаха в горите, оплаквайки загубата на жреца и страхувайки се от гнева на северните горяни.
Фемандерак бе възнамерявал да преплуват под водата вира, да се скрият нейде на другия бряг и да изчакат, докато пещерата се очисти. Ала водата не му позволи да изпълни плана си. С непреодолима сила ги засмука надолу, все по-дълбоко и по-дълбоко в хладните си дълбини. Лийт се мъчеше да се освободи от течението, махайки с ръце и крака, ала не успя. До него Фемандерак се отпусна и се остави на струите да го носят.
