Читать «През лицето на света» онлайн - страница 276

Манум спря, предоставяйки инициативата на противника си — действие, наложено не от тактика, а от нужда. Не бе държал меч от много време насам. По-добре да свършваме, помисли си. Всеки миг на изчакване ме отдалечава от Лийт.

Мечът на уайдуза проблесна, прекалено бързо за вкуса на Манум, чието париране само насочи острието към рамото му. Болезненото му изсумтяване бе последвано от доволно изръмжаване от страна на уайдуза. Той е много по-добър, осъзна Манум. Ако не избягам, тук ще намеря смъртта си.

Фемандерак и Лийт се добраха до другия край на Уамбакалвен, потънал в мрак, на известно разстояние от факлите. Тук стените бяха прорязани от пещери, отвеждащи към дълбините на земята. Фемандерак се замисли за миг. Там ги чакаше не спасение, а сигурна гибел. Пропадането в някоя бездънна яма, приклещването в задънен проход или бавната, гладна смърт бяха очакващите ги там възможности. Не, пещерите отпадаха.

Пред тях имаше вир. Отвъд него бе краят на пещерата. Бяха изчерпали вариантите си. Внезапно двамата преследвачи скочиха отгоре им, размахали мечове с ръмжене. Фемандерак блъсна единия, а до него Лийт бясно цепеше въздуха с острието си.

Арфата, проблесна мисъл в ума на философа.

Мигновено Фемандерак падна на колене, над главата му профуча меч. Свали инструмента и удари струните с треперещи пръсти.

Манум избегна пореден удар. Как да нападна? Та той няма слабости. Съумя да отрази намушкване, ала започваше да се изморява. Още колко? Стоманата се стрелна на инчове от очите му. Не остава много. Противникът му се приготвяше да нанесе завършващ удар.

Музиката! Тя се лееше из обширната пещера, ликуване, разсичащо скверната злина, властвала тук с векове. Тя говореше за сила и надежда, милваше изнурени крайници с подновена жизненост, повдигаше падналите духове, опасваше Манум.

Звукът! Той демонично пронизваше въздуха, земен диббук, разгневен от битката в свещената утроба. Ужасът вледени уайдузкия воин като вихър; мечът падна от омекналите му пръсти, вдигна ръце, като че да се предпази от нечий удар. Бърз замах от страна на Манум и всичко приключи. Някъде зад себе си Търговецът чу вик. Вероятно друг воин, изкрещял при смъртта на пазача.

Пръстите на Фемандерак летяха по струните. Мелодията, която свиреше, бе любима на философите, ала те нямаше да я разпознаят в Уамбакалвен, усилена многократно от стените на пещерата. Тук нотите се сляха в разтърсил земята звук. В Геотакалвен представляваше екстаз, а в Уамбакалвен — могъща сила.

Уайдузите се бореха със звука, опитвайки се да атакуват противниците си. Движенията им бяха бавни и измъчени, сякаш звукът бе полутвърда маса, през която трябваше да си пробиват път. Лийт и Фемандерак отстъпиха.

Сред тази хаотична сцена от един от проходите в стената дотича огромна фигура. Побледняла, с разкъсани дрехи, притиснати върху ушите длани, адептът бе открил пътя към Уамбакалвен, където го очакваше звукът. Той изкрещя ужасен; без да се замислят, пазачите се обърнаха и посякоха с жестоки удари призрачната фигура.