Читать «Предсмъртни писъци» онлайн - страница 11

— На мен ми се струва, че ти самият си герой.

Робърт сведе очи към гърдите си.

— А, тези ли! Повечето съм спечелил, докато седя в дълбоки бункери и раздавам заповеди на хора, които са по-смели от мен.

— Убедена съм, че това не е истина.

— Аз не съм Браун. Знаеш ли, самолетът му се разбил във Виетнам, но той все пак успял да се добере до базата, след като цели осемдесет километра вървял през джунгла, по-голяма част от която била в ръцете на Виетконг. Вестниците писаха за това тогава.

Сам вдигна поглед към него.

— Изглежда, е голяма работа.

— У дома е истинска легенда. Все още сам пилотира самолета си. Момчетата го обожават. Имат го за нещо като скапания Джон Уейн.

Хамънд осъзна какво бе изрекъл току-що, покашля се и неловко измърмори:

— Извини ме, просто ми се изплъзна.

Тя му се усмихна окуражително:

— Езикът на войниците. Баща ми беше полицай. Беше почти същото.

Боб въздъхна с облекчение и продължи:

— Факт е, че е истински задник и най-големият тъпак след Макартър. Живее на старата си слава от Виетнам.

— Но продължаваш да го наричаш „сър“.

— Да, госпожо, продължавам да го наричам „сър“, а ако се наложи, дори ще му целувам задника и ще му благодаря за тази привилегия. Но искам да знаеш, че не одобрявам поведението му.

Сам тихичко се засмя. Сещаше се за някои медицински светила, чиито „задници“ също бе готова да целува едно време, макар никога да не би си го признала.

Беше станало значително по-хладно, отколкото при пристигането им, и макар паркингът да не беше далеч от хангара, Сам се радваше, че бе взела сакото си. Паркингът беше пълен с млади хора, които искаха вечерта да продължи колкото е възможно по-дълго. Хамънд мрачно се подсмихна при вида на момче и момиче, които бяха толкова погълнати един от друг, че не забелязваха нищо наоколо.

Сам проследи погледа му, а той изказа на глас мислите си:

— Винаги е било така.

— Значи все още е вярно?

Боб изглеждаше объркан.

— Твърде много секс, твърде много пари, твърде дълго тук.

Усмивката му стана по-широка.

— Е, заплащането вече не е толкова добро.

Загледа се в нея, докато тя не се изчерви и не отмести поглед.

Стигнаха до колата й и Сам протегна ръка.

— Благодаря за прекрасната вечер.

Хамънд кимна и пое ръката й, но вместо да се сбогува, я привлече към себе си, нежно погали лицето й и се наклони над нея. В последния момент Сам леко се извърна и Робърт целуна бузата, а не устните й.

Тя отстъпи и забеляза разочарованието, изписано на лицето му. Харесваше Боб и не искаше да го наранява.

— Съжалявам. Не би било честно спрямо Том. Няма да мога да се справя с две връзки едновременно.

Хамънд кимна, все още здраво стиснал ръката й.

— Предполагам, тук трябва да кажа, че той е истински щастливец, но няма да го направя. Ако някога ти дойде до гуша от англичаните, имай ме предвид.

Тя се усмихна, целуна го по бузата и прошепна в ухото му:

— Ти си първи в списъка.

Робърт се усмихна — гордостта му остана ненакърнена — а Сам се качи в колата си и потегли към портала. В огледалото за обратно виждане зърна как той потъна в мрака на базата.