Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 9

Смъртният акт на Сара бе даже по-лаконичен. Масивна смъртоносна травма — винаги го бе поразявал странният начин на описание на причината за смъртта на едно разкъсано на парчета от бомбата тяло.

20 юли, 02:00 часът

Оксфорд

— Воала! — рече Роби. — Льо закуска кафе с мляко, за един.

Колин се престори, че се разбужда, потърка очи.

— Колко е часът?

— Дьо часът. Още рано.

Колин се изправи седнал. Синът му седна на леглото с поднос в ръце, широко ухилен.

— Льо кафе дю нес, от бурканче, купено от най-хубавия сюпермарше и отворено лично, пар моа. Льо яйца пържени. И льо… Не знам как е бекон, тате.

Сложи подноса върху скута на Колин. Препечен хляб, сок, бекон с яйца, кафе.

— И за какво е всичко това? — попита, изпълнен с подозрение Колин. — Какво целиш?

— Сякаш бих помолил стареещия си родител за нещо! Кой, моа ли? — Роби постави длан на гърдите си с вид на засегнат.

Колин изсумтя.

— Портфейлът е на раклата — изръмжа той. И добави: — Благодаря, синко. Ти яде ли?

— Да. Не можах да спя. Разбудих се от разговора ти по телефона; кой позвъни?

Колин разбърка кафето си.

— Никой не е звънил. Сигурно си сънувал. Казваш, че не си могъл да спиш, но изглеждаше другояче, когато надникнах. Както и да е, откъде се появи този неочакван франсе?

Роби поклати глава, все така дяволито усмихнат — усмивка на невинността, която разделяше лицето му на две.

— Просто съм възбуден, това е. Глупаво.

Изчерви се силно, беше притеснен и Колин, който много добре знаеше, че не биваше да хване ръката му, рече:

— И аз — също. Като че ме боцкат иглички по задника.

— И мен — Роби се наведе над леглото и си гребна с пръсти от бекона.

— Ей! — Колин го мушна с вилицата. — Това си е мое!

— Аз сега раста! — Тонът на Роби бе мазен. — И се нуждая да натрупам маса. А и не дебелея от това, както някои хора, които познавам.

— Уф! Разкарай се! — Колин сръбна кафе. — Ей, това наистина е вкусно. Благодаря.

Момчето отново се изчерви и сведе поглед.

— Как изглежда Куала Лумпур?

— О… шумен, малко мръсен град. Горещо и влажно. Но има някои много красиви здания, а и хората са симпатични. Ще ти хареса. Както и да е, аз би трябвало да попитам теб: цял месец не правиш нищо друго, освен да четеш пътеводители.

— Да, но предимно за Австралия. Нямам търпение за Мелбърн, тате.

Роби искаше да каже: за Селестин. За майката на майката на моята майка, която е заминала и повече не се е върнала. За корените ми, за миналото ми, за самия мен. След като Колин си формулира тези въпроси, се почуди какво ли щеше да каже на прабаба си момчето за Лейла, след като се срещнат. Сигурно си е приготвил нещо: нещо, с което да прогони гнева, който изпитваше към баща си, към майка си, към несправедливия свят, който позволяваше да се случват подобни неща.